Велимир Петров - Скици на разни скици

— Интермедията!

Името си лепна като стар галош и зашляпа с титуляра си през ежедневието.

48. КОЗИЧКАТАна Момата Иринка, по традиция отговаря също на Иринка, но за голяма разлика от стопанката си, е още непълнолетна; въпреки, че се държи, не според възрастта си: предизвикателно и върти опашле, поглежда някакси косо, изпод дълги мигли и комуникира с дрезгаво-сексапилен колоратурен сопран. Държи се като девойче от подготвителния — на Езиковата гимназия; а щяха да я запърчват чак наесен. Не се води със стадото си — по цял ден търчи след практикантите от Школата по изкуствата, да я рисуват, правят серенади и ухажват.

Научил за лекото поведение на Иринка (козичката), пристигна на сгляда прочутия през девет села пръч Маринчо, от алтернативното стадо. Това не е в навиците му, свикнал е да му ги носят на краката, както и щели да сторят, но чак наесен. Пръчът Маринчо огледал Иринка (козичката), подушил конфигурацията й и рекъл, че няма педофилски наклонности, да му се обади наесен, когато законно ще й е ме-е-е-е-раклия, засега само да си запише в тефтерчето за танци — че първата й макарена е запазена от него.

И си тръгнал. Такъв е той — Маринчо!

49. ЧЕТИРИ СУТРИНТАняма още, а се усеща задухата на августовския жар. Над Дунава просветлява; върбалакът в румънско порозовява свенливо вместо нощувалите — палувалите в прохладните му пазви. Нашият бряг и махлата са още в сянката на ноща. Тежка, потна тишина се прецежда през замрежените широко разтворени прозорци. Не ще и не ще, да полъхне!

Люба е ударила един маркуч на плочника, седнала с мокри крака и невероятно рано на третото стъпало и посръбва от половинлитровата си чаша силно кафе, белким дойде на себе си от кошмарите.

Откъм Кея комично подскача съседът Душко — пародия на тичащ за здраве, само по увиснали до коленете и доста под пъпа — шарени бермуди; цери си хроничните безсъние и махмурлук.

Люба прихва в голямата като супник чаша:

— Ама, ти си ненормален, бе! По това време!

— Ами ти! Я се виж… чорлава, мокра… и кафе посред нощите; кой нормален човек…

Някъде, из зяпналите, тъмни прозорци, между две похърквания, категоричен дрезгав глас уточнява:

— В наш’та махла нормални няма!

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11612]

Последна редакция: 2009-05-18 21:50:00