Велимир Петров: Скици на разни скици

09. ДВЕ ПОПРЕМИНАЛИ, средностатични хубавици, опрели стилистични къдри, си споделят на чашка кафе:

— Защо развод, дружке моя? След двайсет години брак! Две големи деца! Не те разбирам — нерви… делби… проблеми!

— Двайсет години го чакам, този петдесетгодишен тийнейджър, да порасте, и реши какъв да стане… Майка му да си го поеме…

10. УЧТИВА, ПО-КОНТАКТНАпродавачка, загрижено:

— Ето рестото, Господине. Не ви ли е студено по сако в този студ?

— Благодаря! Балтонът ми е паркиран отсреща.

11. ТАКСИМЕТРОВ ШОФЬОРсъстрадателно изчаква клиентът му — превит от болки в кръста, да слезе, явно продължава започнат в колата разговор по темата:

— Лягайте на асфалта — да Ви попритъпча с жигулата за здраве…

12. УЮТНА КРЪЧМИЧКАза фукарии, масичките на лакет една от друга, самотно пиянде, доста архивно, с още по-архивни одежди, ползва за мезе разговора на съседите-веселяци. В една пауза се включва с беззъба фъфлеща усмивка:

— Чувам, за жени говорите! А аз, нали не мога вече, не Ви се меся!…

13. СЪОБЩЕНИЕ: СЪПРУГ, С пореден № 5, обслужващ основно в битово отношение съпругата си, с пореден № 4 (Номерата са пренабити!); съобщава на заинтерисованите лица, че във връзка с настъпващите коледни празници — е повишил качеството на обслужването (В битово отношение!), на гореспоменатата си съпруга, а именно — обзавел е спалното крило към офиса й, с последен вик на модата в дизайна на серия ГАРДЕРОБИ от фински бор, с надстройки тип мезонет, уютни, дискретни, със серия санитарно-хигиенни екстри, условия за китайски шах, мини-бинго, кабелна телевизия; както и коледни — малки, но симпатични ИЗНЕНАДИ…

14. СЪОБЩЕНИЕ: СЪПРУГ, С пореден пренабит № 3, съобщава на съпругата си, също с пореден пренабит № 6, че за периода на настъпващите коледни празници ще отклони домашната прислужница, изпратена им от Студентското градче, на подходящ адрес, предвид предстоящата зимна сесия, поради даване на първа методична помощ на гореспоменатата домашна прислужница, за… сесията…

15. — ЦЕНКЕЕЕ, АКО ЗНАЕШсамо — какъв срам брахме! Да се крием от децата си, пък те — нали сега всичко знаят; всичко виждат, всичко разбират, за срамотите, Ценкееей!… Не това, ма!… Ценке — ти все за това си мислиш!…

За Титаник — ’айде, иди-дойди! Бил световен, нямало като как, нали имаме и такова бойлерче; със същото име; да го уважим — току виж се засегнало и … гръмнало… Та, за нас двамата и за двамата синковци — по пет лева; ей ти ги — двайсет лева. Тури и по един сладолед — ей ти ги двайсет и пет лева! То сега, алкохолизмът излиза по-евтино! Това — миналия месец. Минал, не минал месец — моя пак: трябвало да видиме… аде… как се казваше, изхвръкна ми из ума… Нам’къв бил, нам’ко си правили, всички го гледали, даже и загубената Тода; само ние не сме били… Ами бюджета за месеца… Така смятахме, инък смятахме, решихме да идем скришом от децата. Те още от преди три месеца се точеха за него. Какво ли не им приказвах: глупав бил, само се гърмели и разни голотии… не вярват. Да го видели и да си имали тяхно си мнение. Разбирам ги, миличките… Едно време — докато не обришех всичките кина, не мирясвах, ама те нямат късмет, горките. Едно семейно ходене — и на баба им пенсията хвръква. Това е културното ни бюджетно перо, без бабата!

Та, излъгахме ги, че… отиваме с приятели на кръчма. То, тежки да бяхме отишли; с по една-две бири щяхме да се оправим, че и картофки…

Синковците ни засекли по часовника, хванаха ни на тясно. Все едно, че не знам как ни хванаха! За срамотите! Тъй не съм се изчервявала, не знам от кога… Хем нищо не казаха. Изгледаха ни като… като … Ценкееей; голям срам… за срамотите станахме!

16. ПО СУТРЕШНИЯ БЛОКна Хоризонт върви разговор със слушатели, по телефона, за туристически маршрути в Пирин. Спомени разни — все приповдигнати.

Откроява се възторжено колоратурно сопрано, вибриращо в най-горния регистър, ако има толкова горен…

— Цялата настръхвам емоционално, само като си помисля: дъщеря ми е рожба на такава планинарска екскурзия по чудната Пирин планина…

Водещата, със засмян до ушите школуван глас, невинно предразполага за интимност в подробностите:

— А къде, по-точно, по маршрута из Пирина се случи това емоционално събитие, помните ли?

Възторженото колоратурно сопрано пърха и вибрира още по-нагоре, преминава звуковата бариера на фалцетите:

— Навсякъде!… Навсякъде!… Навсякъде!… Незабравимо!… Незабравимо!…