Велимир Петров - Скици на разни скици

01. НАШУ ЦЕЦУ ЗАЛЕПНАЛкато контрабанден магнит за електромер, о рехавия стобор, пие с очи съседското девойче, напращяло в оскъдна дрешка, на места направо отсъстваща: било поради горещниците; от социална немотия или — пуста мода!

— То, сеги са пости, ва моме Драганке, к’вот си са разблажила, грешни ний, та те поревнахме…

— Много си бил набожен, бре батьо Нашу Цецуо… пък дан’знам…

— Няка, ва, няка! К’ват си мрянка, риба можело, казват ората!

02. БЯХА ПО НА ПЕТ САЛАТКИи по едно — без… Разговорът скачаше като кенгуро от тема на тема; провираше се на слалом между чашите; цопваше в нещо социално или антитакова и опръскваше това-онова, без да го загрозява прекалено.

— Разводът си има и хубави страни, ако се изпипа като хората…

— Развод ли е… не го хвали… все някой страда!

— Ами! Чуйте само: братовчедът, с неговата — голяма любов и чудо! Караха двайсет години почти идеално. Почти — щото и двамата си кръшкаха и не си придиряха. Родиха и изучиха две деца.

Доскуча им, разведоха се приятелски, но как:

Братовчедът се ожени за съученичката на дъщеря им; дето почти не излизаше от тях.

Братовчедката, бившата де, се омъжи за старо нейно гадже, доста по-младо от мъжа й, бившия де, по любов! Софиянец, ерген, с голям апартамент, че и доста паралия.

Децата взеха софийско жителство, тогава беше невъзможно… абе, пълен хеппи енд, изпипано.

03. ПЕШО ФУРНАТА ОБРЪЩА ДВОРАс лизгара, повече за гимнастика и апетит, че го чака пенсионерска салатка по ракиено време.

Кукувицата Теодорица следи зорко от дюлята за изкопаеми деликатеси и задява:

— Куку! Куку!

— Знам! Знам! — в такт, добродушно и в добро настроение си криви гласа Пешо, като я имитира доста сполучливо.

— Ку-ку! Ку-ку!

— Знам си! Знам си!… Ти ще ми кажеш! Нали се виждам, че съм куку!

Петелът Макиавелий, да не остане назад:

— Кукуригууу!

— Де, тенджера, де! Язък ти за името! Засега съм само едно дърто куку!

04. ДЯД’ ПАТЮ ОКОКОРЕНсъприживява ТиВи филмче за живота на морското дъно. Морските таралежи, с игли няколкократно по-дълги от тях самите (Гл’ей, к’ви игленици!), го изпълват с детски възторг и посреща с насмешка опитите на рибоците да си замезят с тях.

Появява се рибка-красавица (по розова пижамка на райенца и панделки) и става ясно, че е спец по консумацията им. Умно и нежно прихваща с устица, като целувчица, върховете на иглите и със силен замах ги зашеметява о скалите, открива месцето.

Дяд’ Патю невинно прехвърля възторга си към рибката с дюшеклъка:

— Гл’ей, как се облизва само! Няма прости хора вече!… Първо целувчица… после — хам-хам!

05. ЗАКЛЕТИ ТЮТЮНДЖИИлакомо смучат, с брадясали муцуни и брезентови ръкавици, фасовете си около сандъчето с пясък: „За пушачи!“.

— Какви пушиш сега?

— От евроекютата на дядото…

06. РОДИЛНИ МЪКИ ОКОЛОизлюпването на една смехорийка; нещо с трилър, литър, екс — нещо пияндурско… Май да! — Трилъритров ексшън.

07. НА ГИЦИН ГОГО БУЛКАТА ГЕНАму заръчва, хем да не вземе да забрави:

— Да курдисаш, Гого, капаня! Многу мишка в преждата, ши знаш! Насмели са кълбяата, са ги разчешитили…

— Няка, ва, няка! Можи пък да ми дуплитът чорапяата, дет’ си ги забраила ут миналата гудина…

08. БАЙ ГЕОРГИ Е ХВЪРЛИЛоко на картоните с яйца от една сергия на пазара, с търговка — отракана и засукана хитруша, ще те купи и продаде без да се усетиш, че и отгоре…

— Здрасти, булка! Как са яйцата?

— Благодаря, добре са! — светва хитрушата.

— Гледам, че са бели и закръгленки като стопанката си, пресни ли са?

— По-пресни са от мен. Ще вземете ли?

Бай Георги доближава поверително каскет до шарената кърпа:

— Ще Ви се доверя. Квачката се разклока, иска да мъти. Ще я насадя с яйца от черна шуменска кокошка, че си нямам такива, а и по-малко боледували…

— То, хубаво, ами как ще познаете в тази камара, кое яйце е от черна шуменска кокошка?

— Знам аз, знам! Това ми е работата! — отделя бай Георги от яйцата и си напълва картона.

— Дано да не излязат запъртъци! — пишмани се той докато плаща…

Хитрушата го изпраща с насмешлив поглед и си мисли: симпатичен, но шашав човек! Уж разбирал, това му било работата, пък въобще нямам черна кокошка в курника…

Бай Георги е двойно доволен: изпълнил е поръчката на половинката си и номерът с черната шуменска кокошка пак мина — да избере само едрите яйца, че имаше и доста дребосък…