Велимир Петров: Скици на разни скици

Калъфите бяха в обратната посока.

46. БАБ’ ГЕНИ ИНФОРМАЦИЯТАзаухажва личното си дядо, зачислено й преди половин век държавно и църковно — дяд’ Съби, още от зори. Цяла нощ я въртяха всичките й налични колена, ръвматизи, лумбаги и прочие дъртрози, изслуша де що имаше нощни радиопредавания и изтули празнините в информационния си блок, който практически беше с неограничен литраж. Всичко с що-годе новинарски характер намираше място в целодневните й грижи към околните, сакън — да не останат в информационно затъмнение. Дали от недоспиване, от въртелите и болежките или кой знае от какво, информацията се омесваше с друга, размиваше или прескундяше и стигаше до потребителя понякога с обратен знак.

Дяд’ Съби получи за закуска любимите си пражитури с домашна извара, нещо само по себе си подозрително: ухажва ме, я дърва ще сека, я ще обръщам с права лопата… Когато видя и айрана с тил-пипер, разбра, че работата е сериозна и мобилизира революционната си бдителност: Става напечено, Събе!

Баб’ Гени съзерцаваше омитането на пражитурите, съпроводено с посръбване и дари любимото си дядо със сутрешния си новинарски блок от преди-преди всички: Научи, ли? Имало ново двайсе с илачите?

Пражитурата запецна: Сгащи ме, викат ми хората, че много ’оди бабето из село, аз — няка ’оди, нея ще я болят краката, то не било само краката, за мо-йта глава. Дръж се, Събе!

Баб’ Гени заинформира: Ново двайсе! Имало нов масаж, като за мене! И за тебе ставал. Еротичен масаж ли е, невротичен ли, а може и евротичен да е. То сега, всичко живо на Евро налита; ще трябвада го опитаме, много помагало, казват! Може да ме облекчи. И тебе. Ще ти покажа къде ми са евро… невро… ерогенините зони; те не са като еропенините, тя по̀ се държи, по̀ е млада̀… Ей, ги тука, бурканите с илачите — специално за евротичния масаж този е с конски кестен киснат в гас; този — със здравец, киснат шейсет дни в първак; този — този, жаби, да не ти казвам в какво… Това са реалностите и предиз-викателството на времето!

Трудният път към Европата!

47. КАТО СТЕ РАЗГЛЕЖДАЛИГолямата плоча, в Долната камера, със сцената на извънземните космонавти в Мачу Пикчу, сигурно сте запомнили един подобен на олигофрен, без врат, но с огромни слушалки. Няма начин да не са взели юрнек от наш Сбъркан Генчо, роден сякаш с транзистора. С него спеше, с него ставаше. Сваляше слушалките само за телевизията, а нея изглеждаше от кора до кора. Майки-те плашеха встрастените си телегледачи — деца, че ако така продължават, ще заприличат на Сбъркан Генчо. Имаше огромен възпитателен ефект.

Електронните медии са велика сила! В деня, когато цял свят ги празнуваше, Сбъркан Генчо без видими външни причини, изживя личен интелектуален ренесанс. Осъмна с напъпили мисли, нещо ново за него; дори в погледа му се долавяше разум. Разкърши същността си и усети, че има какво да каже на Света. И Светът също усети, че има какво да чуе — затаи дъх в предчувствия.

— Здраво тяло в здрав дух! — категорично отсече Сбъркан Генчо и с тази си, нова, изненадваща и самия него, ораторска придобивка хвърли във възторг личния му котарак Черен Генчо, отскочил профилактично на хвърлей разстояние.

— Общностната европейност тепърва, тевтора и тетрета ще да ме опознае, за да ме обикне! — си призна Сбъркан Генчо — И ще сме си признателни взаемно! Аз ще допринасям за мирство и брат между народите, а народите ще ми допринасят… каквото там! — обобщи чутото по радиото.

Ренесанс, ренесанс, но и той трябва да се проявявя планомерно и пестеливо. Сбъркан Генчо предозира интелектуалните си изяви и изтощен приседна да реанимира, докато се разнесе мълвата. Мълвата — затова си е мълва, да се разнася. Разнася се съответния период от време, докато проникна и в най-преду-бедените. Накрая изкристализира в Общо мнение:

— Ето на! Видите ли! От повишението на общия радиационен фон; или от озоновите дупки, зяпащи над региона; или от обгазяванията в румънската долина на химията; или от пестицидите и хербицидите вложени във фасулената реколта; или от еко-проблемите натрупани сумарно; пък може и… — фактът си е факт! Сбъркан Генчо не е вече, май…

— От слънчевите уригвания, е! — най категорично отсече той — И усещам копнежи! Целият ги усещам, най-вече в коремната област, че и… по-надолу! — научно уточни и добави след ефектна пауза:

— И незнам защо, пък може и защото, но и друго усещам — не съм вече Сбъркан Генчо, кукуригирайте го на Интелигенчо, за официални случаи с добавка.