Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

В този момент в кабинета влезе един стражар и подаде запечатан плик, адресиран до съдията.

Жарикес счупи печата и извади от плика едно писмо. Той го разгъна, прочете го, присви вежди и рече:

— Няма защо да крия от вас, Жоам Дакоста, това е писмото, за което говорехте — адресирано до съдията Рибейро, а връчено на мен, следователно нямам вече никаква причина да се съмнявам в това, което ми разказахте по този въпрос:

— Не само по този въпрос — отвърна Жоам Дакоста, — но и за всичко, което ви разправих преди малко за живота си; в нищо не бива да се съмнявате.

— Е, Жоам Дакоста — подзе оживено съдията Жарикес, — вие твърдите, че сте невинен; но всички обвиняеми постъпват така! Всъщност вие привеждате само морални доказателства. А имате ли веществено доказателство?

— Може и да имам, господине — отговори Жоам Дакоста.

При тези думи съдията Жарикес стана от креслото си. Той не можеше да издържа повече и се наложи да направи две-три обиколки и? стаята, за да се оправи.

Когато съдията се върна на мястото си, убеден, че напълно се е овладял, той се облегна на креслото, отметна глава назад, впери очи в тавана и с тон на пълно безразличие, без дори да поглежда обвиняемия, каза:

— Говорете.

Жоам Дакоста се замисли за малко, сякаш се колебаеше дали да изложи мислите си по този начин, и подхвана:

— Досега, господине, ви дадох само морални доказателства за моята невинност, основаващи се на достойнството, благоприличието, почтеността на целия ми живот. Смятах, че тези доказателства имат по-голяма тежест пред правосъдието…

Съдията Жарикес не се сдържа и повдигна рамене, с което показваше, че не е на същото мнение.

— Щом те не са достатъчни, ето какви са веществените доказателства, които може би ще бъда в състояние да представя — продължи Жоам Дакоста. — Казвам „може би“, защото още не зная доколко трябва да им се вярва. По тази причина, господине, не говорих за това нито на жена си, нито на децата си — не исках да им вдъхвам надежда, която може да бъде разбита.

— Моля, на въпроса — предупреди съдията Жарикес.

— Имам пълно основание да мисля, господине, че арестуването ми в деня преди пристигането на жангадата в Манао е резултат от донос до началника на полицията.

— Не грешите, Жоам Дакоста, но трябва да ви кажа, че този донос е анонимен.

— Няма значение, защото зная, че може да изхожда само от един подлец на име Торес.

— Ас какво право — попита съдията Жарикес — наричате така този… доносчик?

— Да, подлец е, господине! — отвърна разпалено Жоам Дакоста. — Този човек, когото бях приел като гост, беше дошъл при мен само за да ми предложи да откупя мълчанието му, да ми предложи една гнусна сделка, която отхвърлих и никога няма да съжалявам за това, каквито и да бъдат последиците от неговото донесение.

„Все тоя похват — помисли си съдията Жарикес: — да обвинява другите, за да оправдае себе си.“

Въпреки това той изслуша извънредно внимателно разказа на Жоам Дакоста за отношенията му с авантюриста до момента, когато Торес дойде да му съобщи, че знае и може да разкрие името на истинския виновник за престъплението в Тижуко.

— А какво е името на виновника? — запита съдията Жарикес, чието равнодушие беше разклатено.

— Не зная — отговори Жоам Дакоста. — Торес не пожела да ми го каже.

— А този виновник жив ли е?…

— Умрял е.

Пръстите на съдията Жарикес забарабаниха по-бързо, той не се сдържа и възкликна:

— Човекът, който може да даде доказателство за невинността на един обвиняем, винаги умира!

— Ако истинският виновник е умрял, господине — отговори Жоам Дакоста, — Торес поне е жив, а той ме уверяваше, че имал у себе си такова доказателство, написано собственоръчно от самия престъпник! И предложи да ми го продаде!

— Ех, Жоам Дакоста — отвържа съдията Жарикес, — не би било скъпо да платите за такова доказателство дори с цялото си състояние!

— Ако Торес искаше само състоянието ми, щях да му го дам и никой от близките ми не би възразил! Да, имате право, господине, човек не бива да жали нищо, за да откупи честта си! Но тоя подлец знаеше, че съм във властта му, затова поиска нещо повече от състоянието ми!

— Какво именно…

— Ръката на дъщеря ми, която трябваше да бъде разменната монета в тази сделка! Аз отказах, той ме издаде и затова сега съм пред вас?

— Ами ако Торес не беше ви издал — запита съдията Жарикес, — ако Торес не беше ви срещнал по пътя ви, какво щяхте да направите, като пристигнехте тук и узнаехте за смъртта на съдията Рибейро? Бихте ли дошли да се предадете на правосъдието?…