Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

— Да — отговори Маноел, — и бог да ме накаже, ако съм е колебал дори за миг!…

— Добре, Маноел — продължи Якита, — но тогава Жоам Дакоста не беше още арестуван. Сега положението е друго. Колкото и да е невинен моят мъж, той е в ръцете на правосъдието; миналото му е разкрито за всички; Миня е дъщеря на осъден на смърт…

— Миня Дакоста или Миня Гарал, няма значение за мен! — и вика Маноел, който не можеше да се сдържа повече.

— Маноел! — прошепна девойката.

И сигурно щеше да падне, ако не бяха я подкрепили ръцете — а Лина.

— Майко, ако не искате да я убиете — каза Маноел, — научете ме свой син!

— Сине мой! Чедо мое!

Само това можа да отговори Якита, и сълзите, които става мъка сдържаше, бликнаха от очите й.

Всички се прибраха в жилището. Но нито час сън не можа да скъси тази нощ, която се стори толкова дълга на това почтено семейство, подложено на такова жестоко изпитание!

Смъртта на съдията Рибейро, на когото Жоам Дакоста възлагаше всичките си надежди, беше фатален удар за него!

Рибейро познаваше Жоам Дакоста още преди да стане главен съдия в Манао, тоест най-виещ представител на съдебната власт в провинцията, от времето, когато младият чиновник бе даден под съд за престъплението в диамантената област. Рибейро беше тогава адвокат във Вила-Рика. Той именно се зае със защитата на обвиняемия пред углавния съд. Рибейро взе това дело присърце, като свое. Изучавайки документите и сведенията по него, той стигна не до обикновено служебно, а да дълбоко лично убеждение, че довереникът му е обвинен несправедливо, че не е вземал никакво участие в убийството на войниците от конвоя и кражбата на диамантите, че следствието върви по погрешен път — с една дума, че Жоам Дакоста е невинен.

И все пак, въпреки дарбата и старанието си, адвокатът Рибейро не успя да внуши на съдебните заседатели своето убеждение. Към кого можеше да-насочи подозренията за това престъпление? Ако не беше виновен Жоам Дакоста, който поради положението си е имал всички възможности да осведоми злосторниците за тайното заминаване на конвоя, кой друг тогава? Чиновникът, придружавал конвоя, е загинал с повечето от войниците, тъй че подозренията не можеха да паднат върху него. Следователно всички обстоятелства потвърждаваха, че Жоам Дакоста е единственият и действителен виновник за престъплението!

Рибейро го защищаваше с изключителна пламенност! Той вложи в това цялото си сърце!… Но не успя да го спаси. Решението на съдебните заседатели потвърди всички точки на обвинителния акт. Жоам Дакоста, уличен в предумишлено убийство, без дори да има в своя полза смекчаващи вината обстоятелства, чу смъртната си присъда.

Нямаше никаква надежда за обвиняемия. Не можеше и да става дума за смекчаване на наказанието, тъй като се касаеше за престъпление, извършено в диамантената област. Осъденият беше обречен на смърт… Но през нощта преди екзекуцията, когато бесилката беше вече издигната, Жоам Дакоста успя да избяга от затвора на Вила-Рика… Останалото е известно.

Двайсет години по-късно адвокатът Рибейро бе назначен за главен съдия в Манао. От убежището си икитоският фермер научи за тази промяна и съзря в нея благоприятно обстоятелство, което може да доведе до преразглеждане на делото му, с известни шансове за успех. Той знаеше, че някогашните убеждения на адвоката спрямо него са останали непокътнати в душата на съдията. Затова реши да опита всичко, за да получи реабилитация. Ако Рибейро не беше назначен на длъжността върховен съдия на провинцията Амазонка, Жоам Дакоста сигурно би се поколебал, защото не можеше да представи никакво ново веществено доказателство за своята невинност. Макар и този честен човек да се измъчваше страшно, че е принуден да се крие в икитоското си убежище, може би времето щеше да заличи напълно спомена за тази ужасна трагедия, но едно обстоятелство го подтикна да действува незабавно.

Работата е там, че дълго преди Якита да му заговори за това Жоам Дакоста разбра, че Маноел обича дъщеря му. Този брак между младия военен лекар и Миня му беше много изгоден. Нямаше съмнение, че днес или утре Маноел щеше да направи предложение за женитба, и Жоам не искаше да бъде заварен неподготвен.

Мисълта, че трябва да омъжи дъщеря си под име, което не й принадлежи, че Маноел Валдес, смятайки, че се сродява със семейство Гарал, ще се сроди всъщност със семейство Дакоста, главата на което е чисто и просто беглец, преследван непрекъснато от смъртна присъда — тази мисъл не му даваше мира. Не! Този брак не биваше да се сключи при същите условия, при които бе сключен неговият. Не, за нищо на света!