Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Едва изчезна пирогата, която откарваше Жоам Гарал, или по-право Жоам Дакоста — уместно е да му възвърнем това име, — и Бенито се приближи до Маноел.

— Какво знаеш? — запита го той.

— Зная, че баща ти е невинен. Да, невинен! — повтори Маноел. — И че преди двайсет и шест години е бил осъден на смърт за престъпление, което не е извършил.

— Той всичко ли ти каза, Маноел?

— Всичко, Бенито! — отвърна младежът. — Почтеният фермер не искаше да крие нищо от миналото си пред човека, който ще му стане втори син, като се ожени за дъщеря му!

— А може ли баща ми най-после да представи пред всички доказателство за своята невинност?

— Това доказателство, Бенито, е в двайсет и шестте години почтен живот, заслужил уважението ка хората, в постъпката на Жоам Дакоста, който идваше при съдията, за да му заяви: „Ето ме! Не искам повече да живея в двуличие! Не искам повече да се крия под име, което не е истинското ми име! Вие осъдихте един невинен! Възстановете честта му!“

— А когато… татко ти говореше така… ти нито за миг ли не се усъмни в думите му? — извика Бенито.

— Нито за миг, братко! — отвърна Маноел.

Ръцете на двамата младежи се съединиха в общ порив и те ги стиснаха сърдечно.

След това Бенито отиде при отец Пасаня и му рече:

— Отче, заведете майка ми и сестра ми в стаите им! Не се отделяйте от тях през целия ден. Никой тук не се съмнява в невинността на баща ми, никой… вие знаете това. Утре ще отидем с мама да потърсим началника на полицията. Няма да ни откажат разрешение да влезем в затвора. Не, това би било прекалено жестоко! Ще се видим с баща ми и ще решим какви постъпки трябва да се предприемат, за да бъде реабилитиран!

Якита беше като парализирана; но тази смела жена, отначало сломена от неочаквания удар, скоро щеше да се съвземе. Якита Дакоста щеше да бъде такава, каквато беше Якита Гарал. Тя не се съмняваше в невинността на мъжа си. Дори не й идваше на ум, че Жоам Дакоста може да бъде упрекнат, загдето се е оженил за нея под това лъжливо име. Тя мислеше сама за целия щастлив живот, създаден й от този честен човек, несправедливо пострадал! Да, още утре тя ще бъде пред вратата на затвора и няма да се махне, докато не й отворят. Отец Пасаня я отведе с дъщеря й, която не можеше да сдържа сълзите си, и тримата се затвориха в къщата.

Двамата младежи останаха сами.

— А сега, Маноел — рече Бенито, — трябва да узная всичко, което ти е казал татко.

— Аз нямам какво да крия от теб, Бенито.

— Защо беше дошъл Торес на жангадата?

— Да продаде на Жоам Дакоста тайната на неговото минало.

— Значи, когато срещнахме Торес в икитоските гори, той вече е имал намерение да влезе във връзка с баща ми?

— Няма съмнение — отговори Маноел. — Този подлец тъкмо отивал към фазендата с цел да осъществи гнусния си шантаж, подготвян от дълго време.

— А когато узна от нас — каза Бенито, — че баща ми с цялото си семейство се готви да мине границата, внезапно е променил плана си за действие?…

— Да, Бенито, защото щом се озове на бразилска територия, Жоам Дакоста ще бъде в негова власт повече, отколкото отвъд перуанската граница. Затова заварихме Торес в Табатинга, където той е чакал, дебнел е нашето пристигане.

— Аз пък взех, че му предложих да пътува с жангадата! — възкликна Бенито в изблик на отчаяние.

— Братко — рече му Маноел, — не се упреквай за нищо! Рано или късно Торес щеше да ни намери. Той не е човек, който би изоставил такава следа! Ако ни беше изпуснал в Табатинга, щеше да ни настигне в Манао!

— Да, Маноел, имаш право! Но миналото вече не е важно, сега… е важно настоящето!… Стига безполезни самообвинения! Слушай!…

И като рече това, Бенито прокара ръка по челото си, мъчейки се да си припомни всички подробности на тази печална драма.

— Слушай — запита той, — как е можал Торес да научи, че баща ми е осъден преди двайсет и шест години за това гнусно престъпление в Тижуко?

— Не зная! — отвърна Маноел — и по всяка вероятност баща ти също не знае.

— И все пак на Торес е било известно, че Жоам Дакоста се крие под името Гарал?

— Очевидно.

— И е знаел, че от много години баща ми е намерил убежище в Перу, в Икитос?

— Знаел е — повтори Маноел. — Но как е узнал, не мога да проумея.

— Последен въпрос — каза Бенито. — Какво предложение е направил Торес на баща ми при краткия разговор преди изгонването му?

— Заплашил да издаде Жоам Гарал, че е Жоам Дакоста, ако той откаже да му плати за мълчанието.

— Ас каква цена?…