Жул Верн - Жангада (800 левги по Амазонка)

Но при неговите думи Маноел усети, че сърцето му се разтуптя до пръсване. Девойката се изправи, цялата пребледняла, и като че потърси опора у майка си. Якита разтвори обятията си, за да я закрили, да я защити!

— Татко — извика Бенито, като застана между Жоам Гарал и Торес, — какво искате да кажете?

— Искам да кажа — отговори Жоам Гарал, повишавайки глас, — че няма смисъл да чакаме толкова дълго до пристигането си в Пара, за да венчаем Миня и Маноел! Венчавката ще бъде извършена от отец Пасаня още утре, тук, на жангадата, ако след разговора, който възнамерявам да водя с Маноел, той реши като мен да не отлага повече.

— Ах, татко, татко!… — възкликна младият човек.

— Не бързай още да ме наричаш така, Маноел — отвърна Жоам Гарал с глас, в който се долавяше неизразима мъка.

В това време Торес със скръстени ръце и безпримерна безочливост оглеждаше цялото семейство.

— Значи това е последната ви дума — каза той, протягайки ръка към Жоам Гарал.

— Не, не е последната ми дума.

— А какво още имате да кажете?

— Ето какво, Торес! Аз съм господар тук! И ако обичате, а дори и да не обичате, напуснете жангадата веднага!

— Да, веднага — извика Бенито, — или ще го изхвърля зад борда!

Торес повдигна рамене.

— Недейте със заплахи — каза той, — те са безполезни. Аз самият искам да сляза, и то незабавно. Но вие ще си спомните за мен, Жоам Гарал! Скоро пак ще се видим.

— Ако зависи само от мен — отвърна Жоам Гарал, — можем да се видим дори по-скоро, отколкото желаете! Утре аз ще бъда при съдията Рибейро, главния съдия на провинцията, когото вече предизвестих, че пристигам в Манао. Ако смеете, елате да ме потърсите там.

— При съдията Рибейро… — промърмори Торес, явно смутен.

— При съдията Рибейро — повтори Жоам Гарал.

После с жест на дълбоко презрение той посочи на Торес пирогата и заповяда на хората си да го свалят незабавно на най-близкото място на острова.

Най-после негодникът изчезна.

Цялото семейство, все още разтреперано, мълчеше като собственика на жангадата. Но Фрагозо, който не съзнаваше напълно сериозността на положението и подтикнат от присъщата си пламенност, се приближи до Жоам Гарал.

— Щом венчавката на госпожица Миня и господин Маноел ще стане още утре, на жангадата…

— И вашата ще стане едновременно с тяхната, приятелю — отвърна кротко Жоам Гарал. И като даде знак на Маноел, се оттегли с него в стаята си.

Разговорът на Жоам Гарал с Маноел продължи половин час, който се стори на семейството цял век. Най-после вратата на жилището се отвори отново.

Маноел излезе сам. В погледа му светеше благородна решителност. Като се приближи до Якита, той й каза: „Мамо!“, на Миня рече: „Жено!“, на Бенито: „Братко“, а като се обърна към Лина и Фрагозо, каза на всички: „До утре!“

Той знаеше всичко, което бе станало между Жоам Гарал и Торес. Знаеше, че разчитайки на подкрепата на съдията Рибейро в резултат от кореспонденцията, която поддържаше с него от една година, без да каже на домашните си, Жоам Гарал бе успял най-после да му разясни случая и да го убеди в своята невинност. Знаеше, че Гарал се бе впуснал смело в това пътешествие с единствената цел да издействува преразглеждане на гнусното дело, на което бе станал жертва, и да не позволи да падне върху зет му и дъщеря му тежестта на ужасното положение, което бе принуден да търпи и бе изтърпял сам толкова време! Да, Маноел знаеше всичко това, но знаеше също, че Жоам Гарал, или по-право Жоам Дакоста, е невинен, че със самото си нещастие му бе станал по-скъп и по-свят!

Но не знаеше, че съществува веществено доказателство за невинността на фермера и че това доказателство е в ръцете на Торес. Жоам Гарал искаше да предостави на съдията сам да използува това доказателство, което трябваше неминуемо да го оправдае, ако авантюристът казваше истината.

Така че Маноел се ограничи да съобщи, че ще отиде при отец Пасаня, за да го помоли да приготви всичко за двете венчавки.

На другия ден, 24 август, само час преди церемонията, една голяма пирога, която се бе отделила от левия бряг на реката, спря до жангадата.

Дванайсет гребци я бяха докарали бързо от Манао с няколко полицаи и началника на полицията, който се представи и се качи на борда.

Жоам Гарал и близките му, вече пременени за тържеството, тъкмо излизаха от жилищната постройка.

— Жоам Гарал? — запита полицейският началник.

— Аз съм — отговори Жоам Гарал.

— Жоам Гарал — продължи полицейският началник, — вие сте се казвали също Жоам Дакоста! Един и същ човек е носел тези две имена! Аз ви арестувам!