Жул Верн - Архипелагът в пламъци

По това време в Аркаса имаше специален пазар, определен за този вид търговия — „батистан“, каквито има и по някои градове в Северна Африка. В този батистан тогава имаше около стотина пленници — мъже, жени и деца — плячка от последните грабежи, извършени в Пелопонес. Те бяха наблъскани безразборно в един двор без сянка, под палещото още слънце — по дрипавите им дрехи, по унилия им вид, по отчаяните им лица личеше какво са изстрадали. Едва хранени, и то с лоша храна, оставени почти без вода и то мътна, тези нещастници се бяха събрали по семейства до онзи миг, когато по прищявката на купувачите жените щяха да бъдат разделени от мъжете си, а децата от бащите и майките си. Те биха предизвикали дълбоко чувство на жал у всеки друг, но не и у тези свирепи „баши“ — пазачите, които никакво страдание не би могло да развълнува. Но какво бяха тези мъки пред изтезанията, които ги очакваха в шестнадесетте каторги в Алжир, Тунис, Триполи, където смъртта създаваше много скоро такива празнини, че трябваше непрекъснато да се попълват?

Все пак ие всяка надежда да си възвърнат свободата беше убита у тези пленници. Купувачите правеха наистина добра сделка, като ги купуваха, но не по-малко изгодна и като им връщаха свободата — на много висока цена, особено за онези, чиято стойност се определяше от известно обществено положение в родното им място. По този начин мнозина от тях биваха освобождавани от робство било чрез обществено откупуване, когато самата държава ги препродаваше преди заминаването им, било чрез пряко споразумение на собствениците със семействата на пленниците, било чрез монасите от Ордена на изкуплението, които събираха волни пожертвования по цяла Европа и отиваха да ги освободят чак в главните центрове на Северна Африка. Често пъти някои частни лица, изпълнени с чувство за милосърдие, отделяха част от богатството си за това благотворително дело. Напоследък дори бяха използувани значителни суми от неизвестен изпращач за такива откупи и най-вече за освобождаване на роби от гръцки произход, които превратностите на войната бяха захвърлили в ръцете на комисионерите от Африка и Мала Азия.

Продажбите в Аркаса се извършваха на публично наддаване. Всички, чужденци и местни жители, можеха да вземат участие, но тъй като този ден търговците щяха да закупуват само за пазарите на Северна Африка, имаше само една пратка пленници.

В зависимост от това кой комисионер щеше да я закупи, пратката щеше да бъде изпратена за Алжир, Триполи или Тунис.

Имаше две категории пленници. Едните произхождаха от Пелопонес — те бяха най-многобройни. Другите бяха наскоро заловени на борда иа един гръцки кораб, който ги връщаше от Тунис в Карпатос, откъдето трябваше да бъдат изпратени по родните им места.

Съдбата на тези нещастни хора, които щяха да видят толкова мъки, щеше да се определи от последната цена при наддаването, а можеше да се наддава, докато удари пет часът. Топовният изстрел от крепостта на Аркаса, който оповестяваше затварянето на пристанището, същевременно прекъсваше и последните надда-вания на пазара.

И така, на този ден, 3 септември, около батистана не липсваха комисионери. Имаше много посредници, дошли от Смирна и други съседни малоазийски градове и както вече споменахме, всички те действуваха за сметка на страните от Северна Африка.

Тази припряност беше лесно обяснима. Последните събития предвещаваха близък край иа Войната за независимост. Ибрахим беше отблъснат от Пелопонес, а маршал Мезон наскоро беше дебаркирал там начело на един експедиционен корпус от две хиляди французи.

Така че износът на пленници за в бъдеще щеше чувствително да намалее.

Затова продажната им цена щеше още повече да нарасне за голямо задоволство на кадията. Сутринта посредниците бяха посетили батистана и се бяха запознали с количеството и качеството на пленниците, които навярно щяха да достигнат много високи цени.

— Кълна се в Мохамед — повтаряше един посредник от Смирна, който дърдореше непрекъснато и превзето сред група свои събратя — времето на хубавите сделки отмина! Помните ли, когато корабите ни стоварваха тук не със стотици, а с хиляди пленници!

— Да … както стана тогава след кланетата в Хиос! — отвърна друг посредник. — Наведнъж повече от четиридесет хиляди роби! Понтоните не достигаха, за да ги поберат!

— Така е безспорно — обади се трети посредник, който, изглежда, имаше голям търговски усет. — Но, много пленници — голямо предлагане, а голямо предлагане — голямо спадане на цените! По-добре да се вземат по-малко при по-изгодни цени, защото удръжките са си все същите, макар че разноските ще бъдат по-големи!