Жул Верн - Архипелагът в пламъци

Анри д’Албаре не отговори, но очевидно споделяше мнението на своите офицери. Маневрата на брига му се струваше все тъй подозрителна.

— Капитан Тодрос — каза той най-сетне — не бива да загубим следите на този кораб през нощта. Ще маневрираме така, че да останем в едни и същи води с него до сутринта. Но, тъй като не трябва да ни вижда, ще наредите да се угасят всички светлини на борда.

Помощник-капитанът даде съответните нареждания. Продължиха да наблюдават брига, докато все още беше видим на фона на далечната суша, с която той се сливаше. Когато нощта настъпи, той изчезна напълно и никаква светлина не даваше възможност да се определи къде се намира.

На другия ден, още с първите проблясъци на зората, Анри д’Албаре беше вече на носа на „Сифанта“ и чакаше мъглата да се вдигне от повърхността на морето.

Към седем часа мъглата се разнесе и всички далекогледи се насочиха на изток.

Бригът плуваше все тъй по протежение на брега и се намираше край нос Аликопорита, на около шест мили пред корвета. Това означаваше, че беше спечелил значителна преднина спрямо корвета през нощта и то без да прибави нищо към платната, с които се движеше предния ден, а именно фока, гротмарсела, фокмар-села и форбрамсела, като бе оставил прибрани грота и бизана.

— Това съвсем не е ход на кораб, който се опитва да избяга — забеляза помощник-капитанът.

— Няма значение! — отвърна Анри д’Албаре. — Нека се постараем да го видим по-отблизо! Капитан Тодрос, насочете се към брига!

Горните платна бяха незабавно вдигнати по сигнала на началника на екипажа и скоростта на корвета чувствително нарасна.

Но, изглежда, че бригът искаше да поддържа това разстояние помежду им, защото вдигна бизана и гротбрамсела си — нищо повече. Той явно не желаеше „Сифанта“ да го настигне, но вероятно също така не желаеше тя да изостане. Във всеки случай продължи да следва линията на брега, като се стараеше да плува колкото се може по-близо до него.

Към десет часа сутринта, било защото беше повече благоприятствувай от вятъра, било защото непознатият кораб бе решил да му позволи да се поприближи до него, корветът беше намалил разстоянието помежду им с цели четири мили.

Сега можеха да наблюдават кораба по-добре. Беше въоръжен с двадесетина каронади и навярно имаше междинно помещение между двете палуби, макар че бордовете му бяха ниско над водата.

— Вдигнете знамето! — каза Анри д’Албаре. Знамето бе вдигнато на флагщока и придружено с топовен изстрел. Това означаваше, че корветът иска да узнае националността на съзрения кораб. Но, на този сигнал не бе отговорено нищо. Бригът не измени нито посоката, нито скоростта си и се приготви да заобиколи нос Кератон.

— Не е възпитан тоя синковец! — казаха моряците.

— Не е благоразумен може би! — обади се един стар моряк, наблюдател на фок-мачтата. — С тази си наклонена гротмачта, изглежда, като че ли е накривил шапката над ухото и не желае да я изтърква, за да поздравява хората!

Втори топовен изстрел бе даден от корвета. Напразно. Бригът не спря, а продължи спокойно пътя си, без да се интересува повече от заповедите на корвета, сякаш той бе потънал.

Тогава започна истинска надпревара в бързина между двата кораба. Всички платна на „Сифанта“ бяха вдигнати — кливерът, бомкливерът, форбомбрамселът и дори фор-стенстакселът. Но, от своя страна и бригът увеличи платната си и невъзмутимо запази разстоянието.

— Този има някакъв дяволски механизъм в корема си! — извика старият моряк от фокмачтата.

На борда на корвета наистина почнаха да се вбесяват не само моряците, но и офицерите, и най-вече нетърпеливият Тодрос! Дявол да го вземе, той би дал своя пай от трофеите само да може да пипне този бриг, от каквато и националност да беше!

На предната си част „Сифанта“ беше въоръжена с далекобоен топ, който можеше да изстреля петнадесет килограмово гюлле на почти две мили разстояние.

Капитан д’Албаре, спокоен, поне външно, даде заповед за стрелба.

Отекна гърмеж, но гюллето, след като рикошира, падна на около двадесетина разтега от брега.

Вместо отговор бригът се задоволи да вдигне още няколко допълнителни платна и скоро увеличи разстоянието, което го отделяше от корвета.

Нима трябваше да се откажат да го догонят било като увеличат площта на платната си, било като го обстрелват? Това положение беше унизително за такъв добър мореходец като „Сифанта“!

Междувременно нощта се спусна. Корветът се намираше почти край нос Перистера. Вятърът се усили, дори доста чувствително, та се наложи да съберат някои платна и да оставят само тези, които бяха по-подходящи за през нощта.