Жул Верн - Архипелагът в пламъци

Капитанът наистина си мислеше, че на утрото нямаше да открие нищо от този кораб, нито дори върховете на мачтите му, които щяха да се скрият било отвъд хоризонта, било зад някоя извивка на брега.

Той се лъжеше.

При изгрев слънце бригът беше все тъй отпред, със същия ход, запазил същото разстояние. Човек би казал, че нагласява скоростта си според скоростта на корвета.

— Все едно, че ни тегли с въже! — говореха помежду си моряците на носа на кораба.

Съвсем вярно.

След като беше преминал през протока Куфониси, между едноименния остров и Крит, сега бригът обхождаше нос Какялити, за да поеме край източния бряг на големия остров.

Дали щеше да потърси убежище в някое пристанище или щеше да изчезне в някой от тесните ръкави на крайбрежието?

Нищо подобно не се случи. В седем часа сутринта той се насочи право на североизток и пое към открито море.

„Дали не се отправя към Карпатос?“ — запита се не без изненада Анри д’Албаре.

Вятърът се усилваше все повече и повече и заплашваше да пречупи част от мачтите, но Анри д’Албаре продължи това безконечно преследване, от което задълженията на неговата мисия, а и честта на кораба не му даваха право да се откаже.

Тук, в тази част на Архипелага, открита към всички посоки на компаса, сред това безбрежно море, което планините на Крит вече не закриваха, „Сифанта“ като че ли намали малко разстоянието между нея и брига. Около един часа следобед то беше сведено до по-малко от три мили. Изстреляни бяха още няколко гюллета, но те не достигнаха целта и не предизвикаха никаква промяна в хода на брига.

Планинските върхове на Карпатос вече почваха да се подават отвъд хоризонта, иззад малкия остров Касос, който е закачен за долния край на острова, както Сицилия е закачена за долния край на Италия.

Тогава у капитан д’Албаре, у офицерите и моряците му се появи надеждата, че най-сетне ще могат да разберат кой е този загадъчен и доста неучтив кораб, който не отвръща нито на сигналите, нито на гюллетата.

Но, към пет часа следобед вятърът стихна и бригът възстанови преднината си.

— Ах, негодникът му неден!… Дяволът е на негова страна!… Ще ни се изплъзне! — извика капитан Тодрос.

И тогава бяха поставени в действие всички средства, познати на един опитен моряк, с цел да увеличи скоростта на своя кораб: намокряне на платната, за да се затегне тъканта, провесени ха маци, чието люлеене би могло да придаде на кораба люшкане, благоприятствуващо хода му, всичко бе поставено в действие — и не без известен успех. И наистина към седем часа, малко преди залез слънце, най-много две мили деляха двата кораба.

Но, по тези ширини нощта пада бързо. Здрачът трае много кратко време. Трябваше да увеличат още повече скоростта на корвета, за да успеят да настигнат брига преди спускането на нощта.

В момента той преминаваше между островчетата Касопуло и остров Касос. След това зави зад Касос, навлезе в тесния проток, който го отделя от Карпатос и се скри от погледа.

Половин час по-късно „Сифанта“ стигна до същото място, като продължаваше да се придържа близо до сушата, за да използува вятъра. Беше все още достатъчно светло, за да може да бъде забелязан кораб от тази величина в радиус от няколко мили.

Бригът беше изчезнал.

Ако Крит, според легендата, е бил някога люлката на боговете, древният Карпатос е бил люлка на титаните, най-смелите техни противници. Макар, че нападат само обикновените смъртни, съвременните пирати са все пак достойни потомци на митологическите злосторници, които дръзнали да щурмуват Олимп.

А по това време изглежда, че най-различии пирати бяха превърнали в своя главна квартира този остров, където са се родили четирите сина на Япет, внуци на Уран и Гея.

И действително Карпатос беше много удобен за всички действия, които пиратският занаят налагаше в Архипелага. Той е разположен почти усамотено в югоизточния край на Егейско море, на повече от четиридесет мили от Родос. Благодарение на високите си върхове той се забелязва още отдалече. Голяма част от крайбрежието му е силно нарязано, изпълнено с многобройни заливи, обградени от безчислени рифове. Поради това водите около него са много опасни — избягвали са ги в древността не по-малко, отколкото ги избягват и сега.

Все пак не липсват и добри пристанища на този остров, последно зърно от дългата броеница Спорад-ски острови. Като се почне от нос Сидро и нос Перниса и се стигне до нос Бонандреа и Андемо, по този бряг могат да се намерят добри убежища. Четири пристанища — Агата, Порто ди Тристано, Порто Грато, Порто Мало Нато — на времето са били много посещавани от каботажните кораби на Изтока, преди Родос да отнеме търговското им значение. Сега много нарядко някой и друг кораб се отбива в тях.