Жул Верн - Архипелагът в пламъци

— Две хиляди лири!

— Две хиляди и петстотин! — каза Скопелос, който при подобни случаи говореше от името на своя капитан.

— Две хиляди и петстотин лири! — обяви глашатаят.

И различните групи отново подеха частните си разговори, като се наблюдаваха с известно недоверие.

Изтече четвърт час. След Скопелос никаква друга дена не беше още дадена. Безразличен и високомерен, Николас Старкос се разхождаше около батистана. Никой вече не можеше да се съмнява, че накрая търгът ще бъде спечелен от него, при това без голяма борба.

Все пак комисионерът от Смирна, след като предварително се допита до двама-трима свои колеги, предложи нова цена — две хиляди и седемстотин лири.

— Две хиляди и седемстотин лири! — повтори глашатаят.

— Три хиляди!

Този път се бе обадил самият Николас Старкос.

Какво се беше случило? Защо се бе намесил лично в борбата? Защо в гласа му, обикновено толкова студен, сега прозираше силно вълнение, което беше изненадало и самия Скопелос?

От известно време, след като бе прекрачил оградата на батистана, Николас Старкос се разхождаше сред групите от пленници. Когато го видя, че се приближава, старата жена се сви още повече в наметалото си. Така че той не можа да я види.

Но, неочаквано вниманието му бе привлечено от двама пленници, които стояха по-настрана от останалите. И се бе спрял като прикован на място.

Една изтощена от умора девойка лежеше на земята до висок, снажен мъж.

Когато забеляза Николас Старкос, мъжът рязко се изправи. Девойката веднага отвори очи. Но щом видя капитана на „Кариста“, тя се дръпна назад.

— Хаджина! — възкликна Николас Старкос.

Това наистина беше Хаджина Елизундо, която Кса-рис бе прегърнал, сякаш за да я защити.

— Тя тук! — повтори Николас Старкос. Хаджина се бе освободила от прегръдките на Ксарис и гледаше право в лицето бившия клиент на баща си.

Именно в този момент, без дори да се опита да разбере как наследницата на банкера Елизундо се е озовала изложена за продан на пазара в Аркаса, Николас Старкос с разстроен глас бе обявил новата цена от три хиляди лири.

— Три хиляди лири! — бе повторил глашатаят. Минаваше четири и половина часът. Още двадесет и пет минути — топовният изстрел щеше да проехти и търгът щеше да бъде спечелен от този, който бе наддал последен.

Посредниците, след като бяха поговорили помежду си, се готвеха да напуснат площада, твърдо решени да не покачват повече цената. Изглеждаше вече напълно сигурно, че капитанът на „Кариста“, поради липса на конкуренти, щеше да спечели търга, когато неочаквано посредникът от Смирна се опита още веднъж да продължи борбата.

— Три хиляди и петстотин лири! — извика той.

— Четири хиляди! — веднага отвърна Николас Старкос.

Скопелос, който не беше забелязал Хаджина, не можеше да проумее прекалената разпаленост на капитана. По негово мнение тези четири хиляди лири далеч надхвърляха стойността на стоката. Затова той се питаше какво ли кара Николас Старкос да се хвърля по този начин в неизгодна сделка.

Продължително мълчание бе последвало последните думи на глашатая. Дори комисионерът от Смирна, по знак на колегите си, се бе отказал от наддаването. Нямаше вече никакво съмнение, че то щеше да бъде спечелено от Николас Старкос, на когото му бяха необходими само няколко минути, за да излезе победител.

Ксарис беше разбрал това. И беше притиснал още по-плътно до себе си девойката. Можеха да я изтръгнат от ръцете му само ако го убият.

В този миг, сред настъпилата дълбока тишина, се разнесе един мощен глас — три думи бяха отправени към глашатая:

— Пет хиляди лири! Николас Старкос се извърна.

Група моряци току-що бяха пристигнали до входа на батистана. Пред тях стоеше един офицер.

— Анри д’Албаре! — извика Николас Старкос. — Анри д’Албаре … Тук!

В Карпатос!

Единствено случаят бе довел капитана на „Сифанта“ на пазарния площад. Той дори не знаеше, че този ден — сиреч двадесет и четири часа след пристигането му в Карпатос — в главния град на острова ще има разпродажба на роби. От друга страна, тъй като никъде не беше зърнал саколевата на котва, той беше не по-малко изненадан да открие Николас Старкос в Аркаса, отколкото самия капитан на „Кариста“, че вижда д’Албаре тук.

От своя страна Николас Старкос не знаеше, че корветът беше под командуването на Анри д’Албаре, макар и да знаеше, че корабът е спрял в Аркаса.

Нека си представим тогава какви чувства обзеха двамата противници, когато застанаха лице с лице един срещу друг.