Жул Верн - Две години ваканция

За по-малко от половин час Бриан, Гордън и останалите изминаха трите мили, които ги деляха от Спорт-теръс.

В случая нямаше защо да пестят барута. Уилкокс и Бакстър напълниха две пушки, с които стреляха в източна посока.

Никакъв отговор. Нито изстрел, нито звук на тръба.

Беше вече три часът и половина. Колкото повече слънцето се снишаваше зад масива на Окланд-хил, толкова повече се сгъстяваше мъглата. През тези тежки изпарения не можеше да се види нищо на повърхността на езерото.

— С оръдие! — каза Бриан.

Домъкнаха до средата на Спорт-теръс едно от двете малки оръдия на „Слуи“ — това, което се подаваше от една от амбразурите на залата — и го насочиха както трябва на североизток.

Напълниха го с един от сигналните заряди и Бакстър вече се готвеше да дръпне връвта ма фитила, когато Моко предложи да сложат върху заряда шепа трева, напоена с масло. Той смяташе, че това ще даде по-голяма сила на изстрела, и не грешеше.

Екна гръм, който накара Доул и Костър да си запушат ушите.

В толкова спокойния въздух беше немислимо този гърмеж да не се чуе на няколко мили разстояние. Ослушаха се Нищо!

В течение на още един час малкото оръдие стреляше на всеки десет минути. Донифан, Крос и Жак не можеха да не разберат значението на тези повтарящи се изстрели, които показваха местоположението на Френч-ден. Освен това гърмежите сигурно се чуваха над цялата повърхност на Фемили-лейк, защото мъглите спомагат много за разпространяването на звука надалеч и от гъстотата им това тяхно свойство дори се засилва.

Най-носле, малко преди пет часа, от североизток доста ясно се чуха два или три още отдалечени пушечни изстрела.

— Те са! — провикна се Сървис.

И Бакстър, тутакси отговори на сигнала на Донифан с последен изстрел.

След няколко минути в мъглата, която при брега не беше толкова гъста, колкото над езерото, се очертаха две сенки. Скоро викове „ура“ се смесиха със същите възгласи, идещи от Спорт-теръс.

Това бяха Донифан и Крос. Жак не беше с тях.

Можем да си представим каква мъчителна тревога изпита Бриан! Братчето му не бе успяло да открие двамата ловци, които дори не бяха чули сигналите му с тръбата. Всъщност, докато Крос и Донифан в усилията си да се ориентират вече се връщаха към южната част на Фемили-лейк, Жак пое на изток, за да се опита да ги настигне. Ако не бяха изстрелите от Френч-ден, те никога нямаше да успеят да намерят сами пътя.

Бриан, който се пренасяше мислено при братчето си, загубено сред мъглата, не възнамеряваше ни най-малко да упреква Донифан, чието непокорство можеше да има сериозни последици. Ако Жак бъде принуден да прекара нощта на езерото при температура, която щеше да спадне може би до петнайсет градуса под нулата, как щеше да понесе толкова силен студ!

— Аз трябваше да тръгна вместо него, аз! — повтаряше Бриан, комуто Гордън и Бакстър се опитваха напразно да вдъхнат малко надежда.

Дадоха още няколко оръдейни изстрела. Ако Жак се е приближил до Френч-ден, вероятно ги е чул и не би пропуснал да сигнализира за присъствието си с тръбата.

Но когато и последният грохот заглъхна в далечината, никой не отговори на изстрелите.

А нощта започваше вече да се спуща, скоро мракът щеше да обвие целия остров.

Ала в този момент настъпи едно много благоприятно обстоятелство. Мъглата като че ли започна да се разсейва. Вятърът, който задуха при залез, както ставаше почти всяка вечер след тих ден, взе да отвява изпаренията към изток, очиствайки повърхността на Фемили-лейк. Скоро единствено нощната тъмнина щеше да затруднява намирането на Френч-ден.

При тези условия оставаше само едно: да накладат голям огън на брега, който да послужи за сигнал. И Уилкокс, Бакстър и Сървис вече трупаха сухи клони в средата на Спорт-теръс, но Гордън ги спря.

— Чакайте! — каза той.

С далекоглед пред очите Гордън се взираше внимателно в североизточна посока.

— Струва ми се, че виждам точка — рече той, — точка, която се движи.

Бриан грабна далекогледа и на свой ред загледа.

— Слава богу! Това е той! — извика Бриан. — Жак е! Забелязвам го!

И всички завикаха с все гърло, като че ли можеха да бъдат чути на не по-малко от една миля разстояние!

Обаче това разстояние видимо намаляваше. Жак с кънки на краката се плъзгаше като стрела по ледената кора на езерото, приближавайки се към Френч-ден. Още няколко минути и щеше да бъде при тях.

— Като че ли не е сам! — извика Бакстър, който неволно разпери учудено ръце.