Жул Верн - Две години ваканция

Обаче Донифан не възнамеряваше да стигне до Дисепшън-бей по вода. Той смяташе да вървят по следния маршрут: да се спуснат по брега на Фемили-лейк до южния му край, да го заобиколят, да поемат обратно по отсрещния бряг, за да стигнат до Ист-ривър, като изследват тази местност, за която още не знаеха нищо, а после да продължат покрай реката и през гората до самото й устие. Преходът беше доста дълъг — около петнайсет-шестнайсет мили, — но пътьом той и другарите му щяха да покажат ловното си майсторство. По този начин Донифан избягваше използуването на яла, за управляването на който беше нужна по-опитна ръка от неговата. Той искаше да вземат гумената лодка, която беше достатъчна за преминаването на Ист-ривър, а при нужда — и на други реки, ако се намереха такива в източната част на острова.

С този първи поход целяха единствено да изследват крайбрежието на Дисепшън-бей, за да изберат там място, където Донифан и тримата му приятели щяха да се върнат, за да се настанят там окончателно. Тъй като не искаха да се обременяват с багаж, решиха да вземат само две пушки, четири револвера, две брадвички, муниции в достатъчно количество, въдици, пътни одеяла, джобен компас, леката гумена лодка и само няколко консерви, като не се съмняваха, че с лов и риболов ще могат да задоволяват достатъчно нуждите си. Впрочем те вярваха, че този поход няма да трае повече от шест-седем дни. Когато си изберат местожителство, ще се върнат във Френч-ден, ще вземат оттам полагаемите им се вещи от „Слуи“ и ще натоварят целия този багаж на колата. Ако Гордън или някой друг благоволи да ги навести, ще го посрещнат добре; но категорично отказваха да продължават този общ живот при сегашните условия и решението им по въпроса беше неотменимо.

На другия ден още при изгрев слънце Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс се сбогуваха с другарите си, които явно бяха много опечалени от тази раздяла. Може би самите те се чувствуваха по-развълнувани, отколкото изглеждаше, макар и да бяха твърдо решени да изпълнят проекта си, в който упорството играеше голяма роля. След като прекосиха река Зеландия с яла, който Моко върна обратно при малкия яз, те се отдалечиха, без да бързат много, за да могат да изучават тази долна част на Фемили-лейк, което малко по малко се стесняваше към края си, и обширната равнина на Саут-мурс, простираща се до безкрайност на юг и на запад.

По пътя убиха няколко птици на самия бряг на блатото. Донифан, съзнаващ, че трябва да пестят мунициите, се задоволи само с дивеча, необходим за прехраната им през деня.

Времето беше облачно, но нямаше изгледи да вали, а вятърът явно се бе установил в посока североизток. През тоя ден четирите момчета изминаха само пет-шест мили и към пет часа вечерта стигнаха до края на езерото, където спряха да пренощуват.

Ето такива събития се бяха разиграли във Френч-ден от последните дни на месец август до 11 октомври.

Така че Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб сега се намираха далеч от другарите си, от които нищо не би трябвало да ги разделя! Чувствуваха ли се вече самотни? Да, може би! Но решени да изпълнят докрай проекта си, те мислеха само да си създадат нов живот някъде другаде на остров Черман.

На другия ден, след доста студена нощ, която можаха да изтърпят благодарение на големия огън, поддържан чак до зори, четиримата се приготвиха за път. Южният край на Фемили-лейк образуваше много остър ъгъл там, където се съединяваха двата бряга, от които десният вървеше почти перпендикулярно на север. На изток местността беше все още блатиста, макар че водата не заливаше вече тревистата и почва, издигаща се на няколко фута над езерото. Срещаха се малки височинки, покрити с трева и засенчени от хилави дървета. Тъй като тази местност изглежда се състоеше главно от дюни, Донифан я нарече Даунс-лендс (Земи на дюните). После, понеже не желаеше да се впуща в неизвестното, той реши да продължат по брега, за да стигнат до Ист-ривър и до оная част от крайбрежието, която Бриан вече бе изследвал. По-късно щяха да се постараят да изучат областта на Даунс-лендс до брега.

Преди да тръгнат на път, Донифан и другарите му обсъдиха този въпрос.

— Ако разстоянията са отбелязани точно на картата — каза Донифан, — трябва да видим Ист-ривър най-много на седем мили от края на езерото и до вечерта ще можем да се доберем до нея без особени усилия.

— Защо не тръгнем на североизток, за да стигнем реката при устието й? — забеляза Уилкокс.

— Вярно, така ще си спестим една трета от пътя — вметна Уеб.