Жул Верн - Две години ваканция

След тези наставления кънкьорите се впуснаха по езерото и Бриан се успокои, като видя каква ловкост проявяват. Макар и отначало да имаше няколко падания, те предизвикаха само смях.

Жак наистина вършеше чудеса, като ту се устремяваше напред, ту се връщаше назад, пързаляше се ту на един крак, ту на два, прав или клекнал, описвайки кръгове и елипси с идеална точност. А с какво задоволство наблюдаваше Бриан участието на братчето си в игрите редом с другите!

Възможно е Донифан като страстен спортист, любител на всички видове телесни упражнения, да изпитваше известна завист към успехите на Жак, на когото ръкопляскаха от все сърце. Затова въпреки настойчивите предупреждения на Бриан, скоро той се отдалечи от брега. И дори по едно време даде знак на Крос да го последва.

— Хей, Крос — извика му той, — забелязвам ято патици … там на изток! Виждаш ли ги?

— Да, Донифан!

— Ти имаш пушка! Аз — също! Хайде на лов!

— Но Бриан забрани!

— Е, стига си ме занимавал с твоя Бриан! … Напред с пълна скорост!

Преследвайки ятото птици, които летяха над Фемили-лейк, Донифан и Крос неусетно изминаха половин миля.

— Но къде отиват? — попита Бриан.

— Видели са някакъв дивеч — отвърна Гордън, — и ловджийската им страст …

— Или по-право страстта да не се подчиняват! — възрази Бриан. — Все тоя Донифан …

— Мислиш ли, Бриан, че може да им се случи нещо?

— Ех, кой знае, Гордън! Все пак неблагоразумие е да се отдалечават! Гледай колко далеч са вече!

И наистина, понесени в бърз бяг, в тоя момент Донифан и Крос се виждаха само като две точки на хоризонта над езерото.

Макар и да разполагаха е време за връщане, защото до края на деня оставаха още няколко часа, все пак това беше неблагоразумие. Действително по това време на годината винаги имаше опасност от внезапна промяна в атмосферните условия. Достатъчно е само да се измени посоката на вятъра, за да докара бури и мъгли.

Така че можете да си представите безпокойството на Бриак, когато към два часа хоризонтът се скри внезапно под гъст слой мъгла.

Крос и Донифан още не се появяваха, а изпаренията, които сега се бяха струпали над повърхността на езерото, закриваха западния бряг.

— Ето от това се страхувах! — извика Бриан. — Как ще намерят обратния път?

— Изсвири с тръбата! Дай сигнал с тръбата! — отвърна бързо Гордън.

Три пъти прозвуча тръбата и медният й звук се разнесе из простора. Сигурно щяха да й отговорят с пушечни изстрели — единственото средство, с което Донифан и Крос можеха да сигнализират за своето местоположение.

Бриан и Гордън се ослушаха Никакъв гърмеж не стигна до ушите им.

А в това време мъглата ставаше все по-гъста, разстилаше се все но-нашироко и вълмата й се виеха вече на по-малко от четвърт миля от брега. Но тъй като същевременно тя се вдигаше и към горните слоеве, след няколко минути езерото щеше напълно да изчезне.

Тогава Бриан повика ония от другарите си, които бяха наблизо и още се виждаха. След няколко минути всички бяха събрани на брега.

— Какво да решим? — попита Гордън.

— Да направим всичко възможно, за да намерим Крос и Донифан, преди да са се загубили окончателно в мъглата! Един от нас да хване посоката, накъдето отидоха, и да се опита да ги повика с тръбата …

— Аз съм готов да тръгна — каза Бакстър.

— И ние! — добавиха още двама-трима.

— Не! — Аз ще отида! — настоя Бриан.

— Нека бъда аз, бате! — обади се Жак: — С кънките си бързо ще настигна Донифан.

— Добре! — отвърна Бриан. — Тръгвай, Жак, и се ослушвай дали няма да чуеш пушечни изстрели! Ето, вземи тази тръба, с която ще сигнализираш къде си!

— Добре, бате!

След миг изчезна сред мъглата, която ставаше все по-непрогледна.

Бриан, Гордън и останалите се ослушваха внимателно в звуците на тръбата, надавани от Жак; но скоро разстоянието ги заглуши.

Измина половин час. Нямаше никаква вест от отсъствуващите нито от Крос, нито от Донифан, които не можеха да се ориентират на езерото, нито от Жак, който бе тръгнал да ги пресрещне.

А какво щеше да стане е тримата, ако нощта настъпеше, преди да успеят да се върнат?

— Да имахме и ние огнестрелно оръжие — извика Сървис, — може би …

— Оръжие ли? — повтори Бриан. — Във Френч-ден има! Нямаме нито минута за губене! Да вървим!

Това беше най-разумното решение, защото трябваше преди всичко да покажат както на Жак, така и па Донифан и Крос в каква посока да се движат, за да намерят отново брега на Фемили-лейк. Така че най-добре щеше да бъде да се върнат по най-късия път във Френч-ден, откъдето можеха да дадат сигнали с последователни изстрели.