Жул Верн - Две години ваканция

През нощта на 24 юли в една от тези примки се хвана не катеричка, а великолепно фламинго, което въпреки усилията си не можеше да се измъкне. Когато на другия ден Уилкокс обходи тези капани, животното вече се бе удушило в примката, която фиданката при изправянето си бе затегнала около шията му. Това фламинго, добре оскубано, добре изчистено, добре напълнено с ароматични треви, бе превъзходно на вкус. Всички опитаха и от крилата, и от кълките, дори всеки получи по парченце от езика, който е най-апетитното нещо на земята.

През първата половина на месец август имаше четири много студени дни. Бриан не без тревога видя как термометърът спадна на тридесет градуса под нулата. Въздухът беше необикновено прозрачен и както става често при твърде ниски температури, никакъв полъх не го раздвижваше.

В такова време не можеха да излизат от Френч-ден, защото мигновено щяха да премръзнат до кости. На малките беше забранено да се излагат дори за момент на открито. А големите вършеха това само при крайна нужда, главно за да поддържат денонощно огнищата в обора и птичарника. За щастие тези студове не траяха дълго. Кьм 6 август вятърът задуха отново от запад. Тогава над залива Слуи и крайбрежието на Рек-коуст се разразиха страшни бури, които шибаха с все сила обратната страна па Окланд-хнл, по скалата ги отблъскваше и те се връщаха обратно с неописуема ярост. Ала Френч-ден не пострада. Изглежда само земетресение беше в състояние да разклати здравите и стени, и най-неудържимите бури, които изхвърлят на бре-а кораби с висок борд или събарят каменни сгради, не можеха даниаправят нищо на непоклатимата канара. А що се отнася до повалените дървета, колкото и многобройни да бяха те, това само спестяваше труда на младите дървари, когато трябваше да подновяват запасите от гориво.

Изобщо тези бури измениха силно атмосферните условия в смисъл, че прекратиха големите студове. Оттогава температурата непрекъснато се повишаваше и щом престанаха тези смущения, започна да се задържа средно от седем до осем градуса под точката на замръзването.

Втората половина на август беше доста поносима, така че Бриан можа да възобнови работата на открито, с изключение на риболова, защото дебел слой лед покриваше още водите на реката и на езерото. Често обхождаха капаните, примките и мрежите, в които се хващаше много блатен дивеч и кухнята винаги разполагаше с прясно месо.

Скоро обитателите на заслона се увеличиха. Освен излюпилите се нови дропли и токачки ламата роди пет малки, които Сървис и Гарнет обсипаха с грижи.

При тези обстоятелства, докато състоянието на леда още позволяваше това, на Бриан му хрумна да предложи на другарите си голямо състезание с кънки. От дървена подложка и желязна пластинка Бакстър успя да направи няколко чифта кънки. Всички тези момчета владееха повече или по-малко този спорт, много разпространен през суровите зими в Нова Зеландия, и се зарадваха от възможността да покажат умението си на повърхността на Фемили-лейк.

И тъй, на 25 август към единайсет часа сутринта Бриан, Гордън, Донифан, Уеб, Крос, Уилкокс, Бакстър, Гарнет, Сървис, Дженкинс и Жак, като оставиха Айвърсън, Доул и Костър под охраната на Моко и Фан, излязоха от Френч-ден, за да потърсят достатъчно обширно заледено пространство, удобно за пързаляне с кънки.

Бриан бе взел една тръба, за да събира малката си дружина в случай, че някои се отдалечеха много по езерото. Преди да тръгнат, всички закусиха и смятаха да се върнат за обед.

Почти три мили трябваше да вървят по брега, докато намерят удобно място, тъй като Фемили-лейк около Френч-ден беше задръстено с ледени блокове. Едва след като минаха Трапс-уудс, младите колонисти се спряха пред равномерно замразена повърхност, която се простираше на изток, додето поглед стига. Това беше великолепно маневрено поле за цяла армия кънкьори.

От само себе си се разбира, че Донифан и Крос носеха пушките си, за да убият някакъв дивеч, ако им се представеше такъв случай. А Бриан и Гордън, които не обичаха тоя вид спорт, бяха дошли единствено с цел да предотвратят евентуално неблагоразумие.

Безспорно най-изкусните кънкьори на колонията бяха Донифан, Крос и особено Жак, който ги превъзхождаше както с бързината на движението си, така и с точността, с която описваше сложни фигури.

Преди да даде сигнал за старт, Бриан събра другарите си и им каза:

— Излишно е да ви съветвам да бъдете разумни и да оставите настрана всякакво самолюбие! Наистина ледът може да не се счупи, но винаги има опасност вие да си счупите ръка или крак! Не се отдалечавайте толкова, че да не ви виждаме! В случай, че отидете много далеч, не забравяйте, че двамата с Гордън ще ви чакаме на това място. И тъй, когато ви дам сигнал с тръбата, всеки трябва да бъде готов да се върне!