Жул Верн - Две години ваканция

Между другото Донифан и двама-трима от другарите му, качени на кокилите си, обхождаха Саут-мурс, откъдето никога не се връщаха с празни ръце, но все пак пестяха патроните, защото по отношение на мунициите Бриан беше скъперник досущ като Гордън.

През първите дни на юли реката започна да замръзва. Няколкото ледени блока, които се образуваха върху Фемили-лейк, бяха отнесени от течението. Скоро поради струпването им малко под Френч-ден стана задръстване и повърхността на реката се покри с дебела ледена пора. И тъй като студът продължаваше — термометърът показваше вече дванайсет градуса под нулата, — скоро цялото езеро щеше да замръзне. И наистина след една силна буря, която забави това вледеняваме, вятърът задуха към югоизток, небето се проясни и температурата спадна почти до двайсет градуса под точката на замръзването.

Програмата за зимния живот продължи при същите условия, определени предишната година. Бриан следеше за изпълнението й, без да се опитва да злоупотребява с властта си. Впрочем всички му се подчиняваха е готовност и Гордън улесняваше много задачата му, като даваше пример за послушание. Дори Донифан и неговите привърженици никога не проявяваха непокорство. Те се грижеха за всекидневното поддържане иа капаните, мрежите и примките — работа, специално възложена на тях, като продължаваха да странят, да си приказват тихо и много рядко се намесваха в общите разговори дори но време на ядене и при вечерните развлечения. Дали не готвеха някакъв заговор? Никой не знаеше. Всъщност в нищо не можеха да ги упрекнат и Бриан не им се месеше. Той се стараеше да бъде справедлив към всички, като често се нагърбваше с най-тежките и трудни работи, без да жали братчето си, което не му отстъпваше по усърдие. Гордън забеляза дори, че характерът на Жак започна да се изменя, а Моко виждаше не без задоволство, че след обяснението си с Бриан малкото момче участвуваше по-охотно в разговорите и игрите на своите другари.

Учебните занятия запълваха дългите часове, които студът ги принуждаваше да прекарват в Залата. Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър явно напредваха. Като им преподаваха, големите сами се учеха заедно е тях. През дългите вечерни часове четяха гласно разкази за пътешествия, пред които Сървис, разбира се, предпочиташе четенето на своите Робинзоновци. Понякога акордеонът на Гарнет свиреше някоя от втръсналите вече мелодии, която злополучният меломан 40 40 Меломан — страстен любител на музика. — Б. пр. „надуваше“ с досадно увлечение. Други пееха в хор детски песнички. А когато концертът свършеше, всеки се оттегляше на койката си.

Ала Бриан не преставаше да мечтае за връщане в Нова Зеландия. Това беше главната му грижа. Тук той се различаваше от Гордън, който гледаше само как да се усъвършенствува организацията на колонията на остров Черман. Така че управлението на Бриан щеше да се отличава най-вече с усилията за връщане в родината. Той все си мислеше за белезникавото петно, забелязано на хоризонта в Дисепшън-бей. „Дали това не е някаква земя, разположена в съседство с острова?“ — питаше се той. В такъв случай не биха ли могли да построят лодка, с която да се опитат да стигнат до тази земя? Но когато разговаряше за това е Бакстър, той само клатеше глава, защото разбираше добре, че такава работа не е по силите им!

— Ах, защо сме само деца — повтаряше Бриан, — да, деца, когато би трябвало да бъдем възрастни!

И това най-много го огорчаваше.

През тези зимни нощи, макар че безопасността на Френч-ден изглеждаше осигурена, не мина без тревоги. Няколко пъти Фан надаваше продължителен тревожен лай, когато глутници хищни зверове — почти винаги чакали — се навъртаха около заслона. Тогава Донифан и другите се втурваха през вратата на Залата и като хвърляха горящи главни срещу тези проклети животни, успяваха да ги прогонят.

Освен това два-три пъти в околностите се появиха няколко двойки ягуари и кугуари, но никога не се приближаваха колкото чакалите. Тях ги посрещаха е пушечни изстрели, по поради голямото разстояние, на което стреляха, не можеха да ги улучат смъртоносно. Изобщо е голяма мъка успяваха да запазят заслона.

На 24 юли най-после Моко има случай да усъвършенствува готварските си способности, като сготви дивеч, който всички лапаха с голям апетит, едни — като познавачи, други — като лакомци.

Уилкокс и Бакстър, който с удоволствие му помагаше, не се задоволяваха да слагат капани за дребни животни, хвъркати или гризачи. Като прегънаха няколко от младите фиданки, които растяха между големите дървета в Трапс-уудс, те успяха да нагласят истински примки заедър дивеч. Такъв капан се слага обикновено в гора, на места, откъдето минават катерички, и често дава добри резултати.