Жул Верн - Две години ваканция

Тази неделя, започнала с малко слово на „отец Гордън“, както го нарече Сървис, завърши с обща молитва. Към десет часа всички вече спяха дълбоко, пазени от Фан, на когото можеха да разчитат в случайна опасност.

През месец юни студовете все повече се засилваха. Уеб забеляза, че барометърът се задържа средно над двайсет и седем инча, докато стоградусовият термометър се движеше между десет и дванайсет градуса под точката на замръзването. Когато южният вятър се сменеше със западен, температурата се повишаваше слабо и околностите на Френч-ден се покриваха с дебел сняг. Тогава младите колонисти се впускаха в игра с твърди или меки снежни топки, много разпространени в Англия. Няколко глави пострадаха леко и дори един ден си изпати тъкмо Жак, макар да присъствуваше на тази игри само като зрител. Една топка, запратена прекалено силно от Крос, го удари жестоко, при все че не целеше него, и той извика от болка.

— Не го направих нарочно! — каза Крос, както се оправдават обикновено непохватните.

— Не ще и дума! — отвърна Бриан, който при вика на братчето си тутакси се озова на полесражението. — Но не трябваше да мяташ с такава сила!

— Но защо Жак стърчи там — възрази Крос, — щом не иска да игра?

— Много шум за нищо и никаква драскотина! — възкликна Донифан.

— Вярно! Не е толкова сериозно! — отвърна Бриан, който усещаше, че Донифан само търси повод да се намеси в спора. — Само ще помоля Крос да не прави друг път така!

— Какво ще го молиш — попита Донифан с насмешлив тон, — щом не го е направил нарочно?

— Не разбирам защо се месиш тук, Донифан! — възрази Бриан. — Това засяга само Крос и мен.

— А също и мен, Бриан, щом говориш с такъв тон! — тросна се Донифан.

— Както желаеш и когато пожелаеш! — отвърна Бриан, като скръсти ръце.

— Веднага! — извика Донифан.

В този момент пристигна Гордън, и тъкмо навреме, за да не позволи тази свада да завърши с бой. Той сгълча Донифан, който бе принуден да се подчини и като мърмореше, се прибра във Френч-ден. Но имаше опастност някаква друга случка да предизвика сбиване между двамата съперници!

Снегът валя непрекъснато две денонощия. За да забавляват малките, Сървис и Гарнет направиха голям снежен човек с едра глава, огромен нос, грамадна уста — нещо като градинско плашило. И макар че през деня Доул и Костър се осмелиха да го замерват със снежни топки, трябва да признаем, че когато тъмнината му придаде исполински размери, те го загледаха с ужас.

— Ах, страхопъзльовци такива! — завикаха тогава Айвърсън и Дженкинс, които искаха да минат за храбреци, макар и те да се плашеха като малките си другари.

Към края на юни се наложи да прекратят тези забавления. Наваля три-четири фута дебел сняг и почти не можеше да се излиза. Ако се отдалечаха само на няколкостотин крачки от Френч-ден, рискуваха да не могат да се върнат обратно.

Ето защо младите колонисти останаха затворени две седмици — до 9 юли. Учебните занимания не пострадаха от това, напротив. Всекидневната програма се изпълняваше строго. Събеседванията ставаха в определените дни. Те правеха истинско удоволствие на всички и за никого не беше чудно, че Донифан със своя дар слово и вече твърде напреднало образование зае първо място. Но той толкова се гордееше с това, че разваляше всичките си блестящи качества.

Макар часовете за забавления да се прекарваха в залата, здравословното състояние на децата беше добро, защото въздухът в стаите се опресняваше чрез коридора. Въпросът за хигиената беше един от най-важните. Ако някое от тия деца се разболееше, как щяха да му оказват необходимата помощ? За щастие се отърваха с няколко случая на хрема и гърлобол, но те бързо минаваха с лежане и горещи напитки.

Точно по това време трябваше да се занимаят с решаването на един друг въпрос. Обикновено необходимата за нуждите на Френч-ден вода се вземаше от реката при отлив, за да няма възсолен вкус. Но когато повърхността на реката замръзнеше съвсем, нямаше да могат да се снабдяват с вода по този начин. Ето защо Гордън се посъветва с Бакстър, своя „щатен инженер“, за мерките, които трябваше да се вземат. След като размисли, Бакстър предложи да се прокара водопровод на няколко фута под брега, за да не замръзва, и по него да се доставя речна вода в Склада. Това беше трудна работа, с която Бакстър никога не би се справил, ако нямаше на разположение една от оловните тръби, които служеха за снабдяване с вода на тоалетните на „Слуи“. Най-после, след многобройни опити, водоснабдяването във вътрешността на Склада бе осигурено. Що се отнася до осветлението, имаше още достатъчно масло за лампите на фенерите; но след зимата щеше да се наложи да попълнят запасите си или поне да си направят свещи от лойта, която Моко заделяше за тази цел.