Жул Верн - Две години ваканция

Тази програма се делеше на част за малките и част за големите, по необходимост нееднакви. Всъщност в библиотеката на Френч-ден освен книгите за пътешествия имаше ограничен брой научни книги, така че големите можеха да продължат учението си само в определени рамки. Вярно, трудностите на съществуванието, борбата за задоволяване на нуждите, необходимостта да влагат разум и въображение при всички случаи щяха да ги запознаят сериозно с живота. Така че, естествено предопределени да служат за възпитателите на младите си другари, те щяха да имат и задължението да ги учат.

Но не биваше да претоварват малките с непосилна за възрастта им работа, трябваше да се стараят да използуват всички възможности да развиват и телата, и умовете им. Когато времето позволяваше, щяха да излизат — разбира се, топло облечени, — да тичат на открито и дори да се занимават с физически труд, всеки според силите си.

Изобщо тази програма беше изготвена съгласно принципите, залегнали в основата на англосаксонското възпитание:

„Ако нещо ви плаши, направете го.

Никога не пропускайте случай да положите усилие.

Не избягвайте трудностите, защото те не са безполезни.“

Прилагането на тези правила укрепва човека и тялом, и духом.

Ето какво се реши, след като бе предложено на одобрението на малката колония:

Два часа сутрин и два часа вечер — обща работа в залата. Бриан, Донифаи, Крос и Бакстър от пети клас и Уилкокс и Уеб от четвърти поред ще учат другарите си от трети, втори и първи клас. Те ще им преподават математика, география и история, като използуват някои книги от библиотеката, както и досегашните си познания. По този начин няма да забравят вече наученото. Освен това два пъти седмично — в неделя и четвъртък — ще има събеседване, тоест обсъждане на някаква тема от науката, историята или текуща, от всекидневния живот. Големите ще спорят и разискват както за общо образование, така и за развлечение на всички.

Гордън в качеството си на вожд на колонията ще следи за изпълнението на програмата и ще допуска изменения само в случай на необходимост, налагана от нови обстоятелства.

Още отначало бе въведено броене на времето. Наистина имаха календара от „Слуи“, но трябваше да зачеркват редовно всеки изтекъл ден. Разполагаха също с бордовите часовници, но трябваше да ги навиват редовно, за да показват точния час.

Двама от големите бяха натоварени с тази работа — Уилкокс с часовниците, а Бакстър с календара, и можеха да разчитат на тяхното старание.

Що се отнася до барометъра и термометъра, на Уеб се падна задачата да отбелязва всекидневните им данни.

Решено бе също да се води дневник за всичко, което е станало и ще става по време на пребиваването им на остров Черман. Бакстър предложи да върши тази работа и благодарение на него „дневникът на Френч-ден“ се поддържаше точно и редовно.

Не по-малко важна работа, която не търпеше никакво отлагане, беше прането на бельото, и за щастие не липсваше сапун; въпреки забележките на Гордън, бог знае защо, малките се цапаха, когато играеха на Спорт-теръс или ловяха риба на речния бряг. Колко пъти ги мъмриха за това и заплашваха да ги накажат! Така че по тая точка имаше много работа, с която Моко се справяше отлично; но сам не можеше да свърши всичко и макар да не им беше твърде приятно, големите бяха принудени да му помагат, за да бъде бельото във Френч-ден винаги в добро състояние.

Следващият ден се падаше тъкмо неделя, а знаем колко строго се спазват неделите в Англия и Америка. Животът в градовете, паланките и селата сякаш спира. „През този ден, може да се каже, всякакво развлечение, всякакво забавление е забранено. Не само трябва да скучаеш, но и да си даваш вид, че скучаеш, и това правило се отнася еднакво строго и за децата, и за възрастните.“ Ах, тези традиции! Все тия прословути традиции!

Обаче на остров Черман бе решено да се посмекчи тази строгост и дори същата неделя младите колонисти си позволиха екскурзия до бреговете на Фемили-лейк. Но тъй като беше извънредно студено, след двучасова разходка, а после — надбягване по моравата на Спорт-теръс, в което участвуваха и малките, всички с удоволствие се прибраха отново на топло в залата и вечеряха в Склада с горещо ядене, приготвено грижливо от изкустния майстор-готвач на Френч-ден.

Вечерта завърши с концерт, акордеонът на Гарнет изпълняваше ролята на оркестър, а другите деца пееха повече или по-малко фалшиво, но с типична англосаксонска самоувереност. От тия деца единствен Жак имаше хубав глас. Но поради необяснимото си настроение той не участвуваше вече в развлеченията на своите другари, и в случая, колкото и да го молиха, отказа да изпълни една от детските песнички, които толкова често пееше в пансиона „Черман“.