Жул Верн - Две години ваканция

През това време изхранването на малката колония им създаде известни допълнителни грижи, защото ловът и риболовът не осигуряваха вече обичайните запаси. Наистина някои животни, подтиквани от глада, често се навъртаха около Спорт-теръс. Но гова бяха само чакали, които Донифан и Крос просто прогонваха с пушечни изстрели. Един ден довтаса дори цяла глутница — двайсетина — и се наложи да барикадират здраво вратите на залата и Склада. Нашествие на тези хищници, озверени от глад, би било опасно. Ала Фан ги забеляза навреме, тъй че те не можаха да нахълтат във Френч-ден.

При тези неблагоприятни условия Моко бе принуден да взема по малко от провизиите на яхтата, които се стараеха максимално да пестят. Гордън не разрешаваше току така тяхното прахосване и с тъга гледаше как в бележника му расте колонката на разходите, а тази за постъплениято остава неизменна. Но тъй като имаше доста голям запас от патици и дропли, затворени херметически в качета, след като ги бяха обварили, Моко щеше да ги използува, както и известно количество сьомга, консервирана в саламура. Обаче не бива да се забравя, че във Френч-ден трябваше да се изхранват петнайсет гърла и да се засищат апетитите на деца от осем до четиринайсет години!

Все пак през тази зима не изпитваха сериозен недостиг на прясно месо. Уилкокс, много вещ в стъкмяването на всякакви уреди за лов, бе нагласил капани на брега. Те бяха обикновени клопки, подпрени с пръчки във формата на цифрата 4, в които понякога се улавяше дребен дивеч.

С помощта на другарите си Уилкокс измайстори на речния бряг и клопки с помощта на рибарските мрежи от „Слуи“, вдигнати на високи върлини. В бримките на тези дълги „паяжини“ попадаха голямо количество птици от Саут-мурс, когато прелитаха от единия на другия бряг. Макар че повечето от тях успяваха да се измъкнат от тези мрежи, твърде малки за въздушен лов, имаше дни, когато се хващаше достатъчно количество за обед и вечеря.

Големи грижи създаваше например изхранването на нандуто! Трябва да се признае, опитомяването на това диво животно никак не напредваше, каквото и да говореше Сървис, натоварен специално с неговото обучение.

— Какъв бегач ще стане от него! — повтаряше той често, макар и да не му беше ясно как ще го яхне.

Междувременно, тъй като щраусът не ядеше месо, Сървис се принуждаваше да ходи да търси всекидневната му дажба от трева и корени под два-три фута сняг. Но какво не би направил той, за да осигури храна на любимото си животно? При все че нанду поотслабна през тази безкрайна зима, това не беше по вина на неговия верен пазител и имаше надежда, че когато дойде пролетта, ще бъде отново във форма.

Рано сутринта на 9 юли Бриан на излизане от Френч-ден забеляза, че вятърът внезапно е задухал в южна посока.

Студът бе станал толкова лют, че Бриан побърза да се прибере в залата, където осведоми Гордън за тази промяна на температурата.

— Така и можеше да се очаква — отвърна Гордън, — и не бих се учудил, ако ни се наложи още няколко месеца да търпим много люта зима!

— Това доказва — добави Бриан, — че „Слуи“ е отнесена по на юг, отколкото предполагахме!

— Несъмнено — каза Гордън, — и все пак на нашия атлас не е отбелязан никакъв остров на границата на антарктическото море!

— Това е необяснимо, Гордън, и право да си кажа, не зная накъде да тръгнем, ако успеем да напуснем остров Черман.

— Да напуснем нашия остров ли? — възкликна Гордън. — Ти, Бриан, май непрекъснато за това мислиш?

— Непрекъснато, Гордън. Ако можем да построим плавателен съд, който криво-ляво да издържа на море, не бих се поколебал да тръгна на изследователско пътешествие!

— Добре, добре! — отвърна Гордън. — Ала няма защо да бързаме! Да почакаме поне да организираме малката си колония.

— Ех, добри ми Гордън — отговори Бриан, — ти забравяш, че там имаме семейства.

— Разбира се, разбира се, Бриан! Но в края на краищата и тук не ни е зле! Всичко върви добре и дори се питам какво ни липсва!

— Много неща, Гордън — отвърна Бриан, който сметна за неудобно да продължава разговора на тази тема. — Ето например почти не ни е останало гориво.

— Е, та нали още не са изгорени всички гори от острова!

— Вярно, Гордън! Но време е да попълним запасите си от дърва, защото те са на привършване!

— Още днес! — отговори Гордън. — Я да видим какво показва термометърът!

Термометърът, поставен в Склада, сочеше само пет градуса над нулата, макар че печката гореше с пълна сила. Но когато го закачиха на външната стена, той бързо спадна на седемнайсет градуса под точката на замръзването.