Жул Верн - Две години ваканция

Колония?! Да! Това название бе предложено накрая, за да напомня, че настаняването им нямаше вече временен характер. И, естествено, то се дължеше на инициативата на Гордън, винаги загрижен повече да организира живота в това владение, отколкото да търси начин да се измъкнат оттам. Така че тези млади момчета не бяха вече корабрушенците от „Слуи“, а колонистите на острова.

Но на кой остров? Оставаше и него да кръстят на свой ред.

— Слушайте! Слушайте! Зная как да го наречем! — извика Костър.

— Знаеш ли? — възкликна Донифан.

— Браво на малкия Костър! — провикна се Гарнет.

— Сигурно ще го наречете остров Бебе! — подхвърли Сървис.

— Хайде, хайде! Не се подигравайте на Костър — каза Бриан, — а да чуем идеята му!

Смутеното дете мълчеше.

— Говори, Костър — подкани го Бриан с насърчителен жест. — Уверен съм, че идеята ти е добра!

— Е — каза Костър, — понеже сме ученици от пансиона „Черман“, да го наречем остров Черман!

И действително не можеше да се намери по-подходящо име. Така че то бе одобрено от всички с ръкопляскания, от което Костър се почувствува много горд.

Остров Черман! Наистина това название имаше известна географска отсянка и можеше спокойно да намери място в бъдещите атласи.

Когато най-после церемонията завърши — за всеобщо задоволство, дойде време да се оттеглят на почивка, но в тоя момент Бриан поиска думата.

— Другари — подзе той, — сега, когато дадохме име на нашия остров, не е ли уместно да изберем вожд, който да го управлява?

— Вожд ли? — оживи се Донифан.

— Да, струва ми се, че всичко ще тръгне по-добре, ако един от нас има власт над другите! Така се прави във всички страни, защо да не го направим и на остров Черман?

— Да! Вожд Да изберем вожд! — завикаха едновременно и големи, и малки.

— Да изберем вожд — каза тогава Донифан, — но при условие, че ще бъде за определен срок, например една година!

— И да бъде преизбиран — вметна Бриан.

— Добре! Кого ще определим? — запита Донифан с много загрижен тон.

Изглежда завистливото момче се страхуваше само от едно: да не би вместо него изборът на другарите му да падне върху Бриан! Но бързо разбра грешката си.

— Кого да определим ли? — отвърна Бриан. — Разбира се, най-умния от всички ни нашия другар Гордън!

— Да! Да! Ура за Гордън!

Отначало Гордън искаше да отклони оказаната му чест, тъй като по му харасваше да организира, отколкото да командува. Обаче като размисли какви раздори могат да предизвикат в бъдеще страстите, които у тия млади момчета са не по-малко пламенни отколкото у възрастни хора, разсъди, че властта му няма да бъде безполезна!

Ето как Гордън бе провъзгласен за вожд на малката колония на остров Черман.

Учебната програма, — Спазване на неделята. — Снежни топки. — Донифан и Бриан. — Големи студове. — Въпросът за горивото. — Екскурзия до Трапс-уудс. — Публично наказание.

От този месец — май — зимният сезон се установи окончателно в района на остров Черман. Колко щеше да трае той? Най-малко пет месеца, ако островът се намираше по на юг от Нова Зеландия. Ето защо Гордън трябваше да вземе мерки за предпазване от възможните бедствия на една дълга зима.

Във всеки случай ето какво бе отбелязал вече младият американец към метеорологичните си наблюдения: в южното полукълбо зимата започва едва през месец май, тоест два месеца преди юли, който съответствува на януари в северното полукълбо. От това може да се заключи, че ще свърши два месеца след юли, сиреч към средата на септември. Ала и извън този период трябваше да очакват бури, които са толкова чести през равноденствието. Така че вероятно младите колонисти щяха да останат затворени във Френч-ден до първите дни на октомври, без да могат да предприемат някаква дълга екскурзия през остров Черман или около него.

За да организира вътрешния живот при най-добри условия, Гордън се залови да изработи програма за всекидневните занимания.

От само себе си се подразбира, че „фагизмът“, за който вече стана въпрос във връзка с пансиона „Черман“, беше неприложим на острова със същото име. Всички усилия на Гордън бяха насочени да накара тези млади момчета да привикнат с мисълта, че те са почти мъже, за да се държат като мъже. Следователно във Френч-ден не трябваше да има „фаги“, което значи, че най-малките няма да бъдат задължени да служат на по-големите. Но независимо от това щяха да се спазват традициите — традиции, които, както отбелязва авторът на „Училищният живот в Англия“, са „главната движеща сила на английските училища“.