Жул Верн - Две години ваканция

Колко навреме всичко спасено от „Слуи“ бе намерило сигурен подслон! Провизиите вече нямаше защо да се боят от стихиите. Гордън и другарите му, принудени от лошото време да стоят затворени вътре, сега имаха възможност да се настанят по-удобно. Те разшириха коридора и издълбаха две дълбоки помещения, в едното от които, затворено с врата, прибраха мунициите, така че да няма опасност от експлозия. И макар че ловците не можеха да кръстосват из околностите на Френч-ден, водните птици задоволяваха насъщните им нужди, при все че Моко не успяваше винаги да премахне тинестия им вкус, и това предизвикваше протести и гримаси. Разбира се, в единия ъгъл на Склада отделиха място и за нандуто, докато му построеха заслон навън.

Тогава на Гордън му хрумна да състави програма, която всеки да спазва, щом бъде одобрена. Освен за материалните нужди трябваше да мислят и за духовния живот. Отде да знаят колко щеше да трае пребиваването им на този остров? Ако успееха да го напуснат, щяха да са доволни че са оползотворили времето си! С няколкото книги, взети от библиотеката на шхуната, големите можеха да увеличат общите си познания и да се посветят на просвещаването на най-малките. Чудесна работа, благодарение на която щяха да прекарват полезно и приятно дългите зимни часове!

Но преди да се изработи тази програма, бе взета една друга мярка, и то при следните обстоятелства.

Вечерта на 10 юни, след вечерята, когато всички се бяха събрали около бумтящите печки в залата, разговорът се насочи към възможността да се дадат имена на главните географски точки на острова.

— Това би било много полезно и практично — каза Бриан.

— Да, имена — възкликна Айвърсън, — и най-важното е да изберем хубави имена!

— Както винаги са правили истинските или въображаемите робинзоновци! — вметна Уеб.

— А в действителност, другари — заяви Гордън, — ние сме именно такива.

— Пансион от робинзоновци! — възкликна Сървис.

— Всъщност — продължи Гордън, — когато дадем имена на залива, реките, горите, езерото, скалата, блатата, носовете, по-лесно ще можем да се ориентираме!

Не ще и дума, това предложение бе прието и оставаше само да си напрегнат въображението, за да измислят подходящи названия.

— Ние имаме вече залива Слуи, където се разби нашата яхта — каза Донифан, — и мисля, че трябва да запазим това име, с което сме свикнали.

— Разбира се! — отвърна Крос.

— Ще запазим също названието на жилището си, Френч-ден — додаде Бриан, — в памет на корабокрушенеца, чието място заехме!

По този въпрос нямаше никакво възражение, дори от страна на Донифан, макар че предложението бе направено от Бриан.

— А сега — рече Уилкокс — как ще наречем речицата, която се влива в залива Слуи?

— Река Зеландия — предложи Бакстър. — Това име ще ни напомня за нашата родина!

— Прието! Прието! — завикаха всички в един глас.

— Ами езерото? — запита Гарнет.

— Щом реката получи името на нашата Зеландия — каза Донифан, — да дадем на езерото название, което да напомня за нашите семейства: да го наречем Фемили-лейк (Семейно езеро)!

И това бе прието с ръкопляскания.

Както виждаме, съществуваше пълно единодушие, и под въздействието на същите тия чувства на скалата бе прикачено името Окланд хил (Окландски хълм). Носа, с който завършваше тя — носа, от върха на който Бриан бе помислил, че е открил на изток море — по негово предложение нарекоха Фолс-сий-пойнт (Нос на лъжливото море).

Що се отнася до другите названия, които приеха едно след друго, те бяха следните:

Частта от гората, където бяха открити капаните, нарекоха Трапс-уудс (Гора на капаните), другата част, разположена между залива Слуи и скалата — Бог-уудс (Блатиста гора), тресавището, което покриваше цялата южна част на острова — Саут-мурс (Южни мочурища), потока, преграден с малък каменен брод — Дайк-крийк (Поток на яза), брега на острова, на който бе заседнала яхтата — Рек-коуст (Корабо-крушенски бряг), и накрая — Спорт-теръс (Спортна площадка) — мястото между реката и езерото, което образуваше пред залата нещо като морава, предназначена за упражненията, предвидени в програмата.

Колкото до другите части на острова, щяха да им дават названия едновременно с опознаването им и според събитията, които щяха да станат там.

Но сметнаха за уместно да сложат имена и на главните носове, отбелязани в картата на Франсоа Бодоан. Например в северната част на острова — Норт-кейп, в южния му край — Саут-кейп. И най-после по общо съгласие дадоха на трите носа, които се издаваха на запад, към Тихия океан, названията Френч-кейп, Бритиш-кейп и Америкън-кейп, в чест на трите нации — френската, английската и американската, — представени в малката колония.