Дейвид Вайс - Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

На сутринта Волферл си спомняше само музиката. И когато се оказа, че може да тананика мелодията, изпадна във възторг. Повтори песента няколко пъти, а после я опита в други тоналности, защото това също беше много забавно.

Леополд разказа на приятелите си как Волферл се е борил със съня, за да слуша музиката на Скарлати-син, но никой не му повярва.

Абат Булингер каза:

— Той не е спал просто защото не е искал да си легне. Обичайните детски капризи.

Доктор Баризани заяви, че ако момченцето продължи да си ляга толкова късно, това ще бъде пагубно за здравето му. Леополд възрази:

— Волферл не е боледувал от нито една сериозна болест.

— Не е боледувал, но ще се разболее — отвърна докторът.

Господин Шахтнер се оказа още по-голям скептик.

— Още малко и ще ми кажеш, че детето е знаело чия музика слуша.

— Нищо подобно — възрази Леополд. — Ала детето разбираше, че музиката е хубава.

— Просто му харесва всичко ново. Както на повечето деца.

Леополд не отговори. Сам бе предложил на придворния тромпетист да се срещнат в „Музикантът“ — малка залцбургска кръчма, където се събираха колегите, — но сега се усъмни дали бе постъпил правилно. Скептицизмът на неговия приятел го учуди и обезпокои. Леополд не очакваше подобно нещо от един млад музикант; Андреас Шахтнер, тъмнокос строен баварец с остър ум, беше само на двадесет и седем години. Те бързо станаха приятели, понеже тромпетистът бе също изкусен цигулар, добър поет и много начетен — качества, които Леополд ценеше у хората. Затова той отново се опита да обясни какво долавя у Волферл.

— Когато свиря на клавесина, детето винаги пристига при мен. И за нищо на света не иска да си легне в креватчето.

— Може да му е омръзнало креватчето. Затова е готово да слуша музика. Впрочем, Леополд, теб много те критикуват за отзива за нашата музика, който си дал на берлинския издател Марпург.

— Кой ме критикува — италианците при двора на негова светлост?

— Не само италианците. Навярно не трябва толкова открито да показваш, че се стремиш да станеш капелмайстор тук или където и да било другаде.

— Може би в добавка трябва още и да благодаря на небето за това, че с пот на чело припечелвам четиристотин гулдена годишно като помощник капелмайстор и още няколко гулдена, ако на негова светлост му допадне музиката, която композирам за катедралата? Знаеш не по-зле от самия мен, че ми плащат нищо и никакви пари.

— Никой не те осъжда, задето искаш да подобриш положението си. Само че то не бива да става във вреда на другите.

Леополд изпита силно желание да отвърне с пренебрежителен тон, ала Шахтнер беше от онези, които можеха да настроят против него архиепископа. Лесно е да се каже: „Homo proponit, Deus disponit“ 2 2 „Човек предполага, господ разполага“ (лат.). — Б.пр. , но всъщност съдбата на всеки музикант в Залцбург напълно зависеше от негова светлост. Леополд попита:

— А ти чете ли какво съм написал за Марпург?

— Не.

„И въпреки това Шахтнер си има свое мнение — помисли гневно Леополд, — всеки си има мнение, дори за Волферл.“

— Чух обаче, че в статията се говорело главно за твоите заслуги, Леополд.

— Ще ти я покажа. Ела утре да обядваме и ще ти дам да прочетеш статията, която написах за списанието на Марпург.

— Добре. Не се съмнявам, че тя ще е също тъй интересна, както твоята „Школа за цигулка“.

— И книгата ми ли критикуват?

— Съвсем не! Напротив, казват, че издаването й в Залцбург прави чест на града.

— Защото съм я посветил на архиепископа?

— Не, защото почива на здрави принципи. Прочетох я веднага, щом излезе. В уроците, които давам по цигулка, аз се ръководя от нея.

Леополд не повярва. В порив на отчаяние той помисли, че може би ще е по-добре да махне с ръка на всичко, щом обстоятелствата се оказват против него. Но нали Волферл е съвсем различен , Волферл трябва да бъде различен . Не, Леополд никому не ще позволи да убие неговата мечта. Ще почне да обучава сина си по музика веднага, щом попорасне, да кажем, след година-две.

— Колко голям е сега Волферл? — попита Шахтнер.

— Около тригодишен.

— Съвсем малък е още.

— Така ли мислиш?

— Да не ми се сърдиш, Леополд?

— Нима имам причини за това?

— Ти желаеш доброто на детето, но не всяко музикално дете е непременно гений.

На другия ден Леополд накара цялото семейство да облече най-хубавите си дрехи — трябваше да покажат на Шахтнер, че ако бащата на семейството стане капелмайстор, ще има пълната възможност да се представя достойно пред обществото. Леополд сам проследи как се извършват приготовленията.