Маргарет Вайс: Дракони на зимната нощ

Членовете на Съвета се размърдаха нервно на столовете си и някои се спогледаха с неприкрита досада. Райстлин забеляза тези погледи и продължи с още по-презрителен глас:

— Да, чух някои от вас да споменават, че това било някакво естествено явление — нещо като листопада наесен, например. Някои от присъстващите си казаха нещо и кимнаха. Райстлин ги огледа подигравателно и продължи:

— Повтарям. Вие сте глупаци! Съзвездието Кралицата на мрака го няма на небето, защото Кралицата е тук, в Крин. Съзвездието Воин, което, според Дисковете на Мишакал, изобразява древния бог Паладин, също е тук, за да се бори с нея.

Много от присъстващите бяха поклонници на новата религия, чийто пропагандатор бе Елистан. Райстлин долови нарастващия им гняв от думите му, които те сметнаха за богохулство. Боговете да се намесват в работите на хората! Шокиращо! Но обвиненията им изобщо не го обезпокоиха и той извиси глас:

— Запомнете много добре думите ми! Заедно с Кралицата на мрака дойдоха и нейните „кресливи поклонници“, както се говори в Химна. Тези „кресливи поклонници“ са драконите! — Райстлин изсъска последната дума по начин, от който „кожата настръхваше“, както казваше Флинт. — Всичко това ни е известно — процеди нетърпеливо Хедерик. Времето за вечерната му чаша разредено вино отдавна беше дошло и жаждата го подтикваше към красноречие. Но златистият пронизващ поглед на Райстлин го накара да съжали незабавно. — К-какво намекваш?

— Че никъде в Крин вече няма мир — прошепна магьосникът и вдигна тънката си ръка. — Намерете кораби. Отпътувайте с тях и обиколете Крин. Винаги когато погледнете нощното небе, ще виждате двете черни дупки. Където и да отидете, драконите ще са там!

Райстлин се разкашля. Тялото му се разтърси в спазми и изглеждаше, че ще припадне всеки момент, но Карамон се приближи и го подхвана със силните си ръце.

След като воинът изведе брат си от събранието, атмосферата забележимо се разведри. Членовете на съвета се поотърсиха, засмяха се малко нервно и заговориха един през друг колко смешно било да се смята, че войната е обхванала цял Крин, защото тук, в Ансалон, вече била към края си, господарят Верминаард вече бил победен, а драконянските армии — отблъснати.

Накрая мъжете се изправиха, разкършиха се и някои се запътиха към бирарията, а останалите към домовете си. Пропуснаха само да попитат Танис дали ще поведе групата към Тарсис. Просто го приеха като факт. Полуелфът погледна мрачно Стърм и излезе от пещерата. Беше негов ред да стои на пост през нощта. Макар джуджетата да се чувстваха в абсолютна безопасност в крепостта си, двамата бяха настояли да се наблюдаваха подстъпите към Саутгейт.

Познаваха Господарите на драконите твърде добре, за да спят спокойно, дори под земята.

Танис се подпря на външната стена на Саутгейт и се загледа замислено и сериозно в поляната пред него, покрита с пухкав сняг. Нощта беше тиха и спокойна. Отзад се издигаха масивите на планината Каролис. Фактически Саутгейт представляваше гигантска запушалка в склона на планината и беше част от отбранителната система, която беше отделила джуджетата от света за повече от триста години след Катаклизма и по време на разрушителните Войни. Двайсет метра широка и около десет висока, портата се задвижваше от огромен механизъм, който я преместваше навътре и навън в скалата. В централната си част беше дебела почти петнайсет метра и в Крин нямаше друго такова съоръжение, освен близнака й от север. След като се затвореше, тя се сливаше със склона на планината — толкова майсторска бе изработката на древните джуджета строители. Но след идването на хората край изхода бяха поставени факли, за да могат мъжете, жените и децата да излизат на въздух — човешка потребност, която джуджетата смятаха за непростима слабост.

Танис стоеше и се взираше в горите зад поляната и не намираше покой дори в тихата им красота. Неочаквано усети нечие присъствие. Стърм, Елистан и Лорана се приближаваха и очевидно разговаряха за него, защото, когато го видяха, млъкнаха и се възцари неловко мълчание.

— Колко си самотен — прошепна Лорана и го докосна. — Смяташ, че Райстлин е прав, нали, Тантал… Танис? — Тя се изчерви. Човешкото му име все още излизаше трудно от устните й, но вече знаеше достатъчно, за да е наясно, че елфското му причинява болка.

Танис сведе поглед към изящната й ръка и нежно я покри със своята. Само допреди няколко месеца този допир би предизвикал объркване и вина затова, че противопоставя любовта си към една човешка жена на онова, което според него бе само юношеско увлечение по тази елфска девойка. Но сега допирът на Лорана го изпълни с топлина и покой и, странно, накара кръвта му да закипи. Той прогони с неохота тези нови и обезпокоителни чувства и отвърна на въпроса й със съзнанието, че ще ги огорчи.