Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

Елистан беше стигнал до подножието на каменния пиедестал, където го очакваше танът, облечен в тежка роба и окичен с любимите на джуджетата масивни златни вериги. Мъжът коленичи пред пиедестала, защото в противен случай високият и мускулест посветен щеше да се окаже лице в лице с тана на джуджетата, независимо че пиедесталът бе висок поне един метър. Джуджетата бурно приветстваха постъпката му. Но Танис забеляза, че хората се възмутиха и започнаха да мърморят помежду си, разочаровани от водача си.

— Приеми този дар от моя народ… — Думите на Елистан се изгубиха в нестихващите аплодисменти на джуджетата.

— Дар! Как не! — изръмжа Стърм.

— В замяна на който — продължи Елистан, след като залата утихна — вие великодушно ни позволихте да живеем с вас, за което ви благодарим.

— Позволение да се затвориш в гробница… — измърмори Стърм.

— А ние ви обещаваме подкрепата си, в случай че избухне война! — завърши Елистан.

Танът се наведе да поеме чука и радостните възгласи отново заглушиха всичко останало. Джуджетата свиркаха и тропаха и повечето се качиха върху пейките.

На Танис му прилоша и се огледа за изхода, защото знаеше какво следва. Първи щеше да говори Хорнфел, след него останалите шестима танове и накрая — Съветът на Висшите Търсачи. Той докосна ръката на Стърм и му направи знак да го последва. Двамата излязоха от залата и застанаха приведени в ниския коридор. Въпреки че все още се намираха в подземния град, поне бяха далеч от шума и топлината на стотиците тела. Танис жадно вдиша хладния въздух.

— Добре ли си? — попита разтревожено Стърм, защото дори под брадата забеляза, че е пребледнял.

— Вече съм по-добре. Просто топлината… шумът…

— Още малко и се махаме оттук. Естествено, ако Съветът на Висшите Търсачи гласува да ни пусне в Тарсис.

— О, не се съмнявам, че ще гласува. — Танис сви рамене. — След като осигури безопасността на хората, Елистан стана безспорен лидер. Никой в Съвета няма да посмее да му се противопостави — не и директно. Така че, приятелю, най-много до месец ще отплаваме с един от белокрилите кораби на Великолепния Тарсис!

— Без Чука на Карас — добави Стърм с горчивина и започна бавно да рецитира: — „И казано е, че Рицарите са взели златния Чук, благословен от великия бог Паладин и даден на Сребърната ръка, за да изкове Драконовото копие на Хума, Унищожителя на драконите. И даде Чука на джуджето Карас, или Рицар, за изключителната храброст, проявена в битката. И той бе наречен на негово име. И чукът на Карас отпътува за кралството на джуджетата, които обещаха да го извадят на бял свят, ако отново възникне нужда от него…“

— Той бе изваден! — Танис едва сдържаше гнева си, защото чуваше този цитат за незнайно кой път!

— И отново скрит! — процеди Стърм. — Трябваше да го отнесем в Соламния и да изковем драконови копия…

— И ти щеше да си следващият Хума, препускащ към славата с Драконово копие в ръка! — Танис не успя да сдържи нервите си. — А междувременно щяха да умрат някакви си осемстотин човека…

— Не, нямаше да умрат! — Стърм се ядоса не на шега. — Открихме първата следа към драконовото копие, а ти го продаде за…

Двамата мъже внезапно прекратиха свадата, тъй като забелязаха някой да се промъква в сенките.

— Ширак! — прошепна един глас и блесна ярка светлина, излъчвана от кристална топка, монтирана в златен драконов нокът върху обикновен дървен жезъл. Лъчите осветиха червената роба на магьосника. Той се приближи към тях, като се подпираше на жезъла и тихо кашляше. Кристалът хвърляше светлина върху изпитото му лице с опъната металическа кожа. Очите му блестяха в златно.

— Какво искаш? — попита напрегнато Танис. Райстлин изобщо не се притесни от погледите, с които го удостоиха двамата мъже, защото беше свикнал всички да се чувстват неудобно в негово присъствие. Той застана пред тях, протегна крехката си ръка и изрече:

— Акулар-алан су Таголан Джистаратар! — Пред изумените физиономии на Танис и Стърм някакво оръжие се материализира от нищото. Представляваше почти четириметрово копие. Острието беше от чисто сребро, а дръжката — от полирано дърво. В горната му част имаше остра стоманена пластина.

— Прекрасно е! — прошепна Танис. — Какво е това?

— Драконово копие — отговори Райстлин.

Магьосникът взе оръжието в ръка и пристъпи към двамата мъже. Те не откъсваха погледи от копието, но се отдръпнаха, сякаш допирът до него им беше неприятен. Райстлин го подаде на Стърм.