Айрис Йохансен - Издирването

— Имаме шанс, момче — прошепна тя. — Ако не лъже, може да успеем да извлечем голяма полза от тази ситуация.

Мил.

— Не е мил, но няма значение, стига да спази обещанието си.

Мил.

Упорито куче. Сара се изправи и отиде до кушетката.

— Хайде, трябва да поспим. Искаме да сме във върхова форма, да приключим с това и да се прибираме вкъщи.

Монти се настани на пода пред кушетката, но погледът му се насочи обратно към кабината, където бе изчезнал Лоугън.

Мил…

— Значи си я склонил? — попита Маргарет, след като Лоугън й бе продиктувал набързо списъка на Сара. — Надявах се да удариш на камък.

— Зная. Показа го много явно — отвърна той. — Открий всичко възможно за Тод Мадън. Необходим ми е пълен доклад.

— Колко пълен?

— Искам да зная името на всяко дете, което е малтретирал в детската градина.

— О, такъв доклад ли? Значи вече не сме в един отбор с него?

— Той е член на комитета, финансиращ ATF, но не смятам, че така командва Сара Патрик. Има нещо друго.

— Нали я склони? Какво значение има?

— Има. Някакви съобщения?

— Гейлън се обади от Богота. Каза, че не е спешно, но иска да му звъннеш.

— Веднага след като затворя. Спомена ли някакви проблеми?

— Не, каза да ти предам, че екипът е заел позиции.

— Направи пауза и после добави неохотно: — Знаеш ли, наистина го харесвам.

— И това те изненадва? О, да, би трябвало. Предполага се, че не би одобрила човек като него. Това е в разрез с принципите ти.

— Да, в разрез е, но Гейлън е… различен.

— Безспорно. Никакви вести от Касълтън?

— Не. Може да отнеме известно време да изровим кирливите ризи на Мадън. Той е политик, а те заравят труповете доста надълбоко.

— Просто ги намери.

— Как е кучето?

— По-сговорчиво от Сара.

— Е, не можеш да я виниш за…

— Ще ти се обадя, когато стигнем в Санто Камаро.

— Прекрати разговора и набра номера на Гейлън.

— Какво става?

— Няма ли да ме поздравиш? Няма ли учтивости? — заговори провлечено Гейлън. — След всичките онези години в Токио смятах, че си се научил на обноски.

— Локализирахте ли го?

— Кога съм те разочаровал? Знаем района, но Санчес казва, че Руджак мести лагера си на няколко дни. Освен това ще ни заложи капан с лагер примамка.

— Трябва веднага да намерим истинския. Не можем да си позволим никакво допълнително време. Трябва да влезем и излезем бързо, иначе заложникът ще бъде мъртъв. Сигурен ли си, че си измъкнал истината от Санчес?

— Засегна ме дълбоко. Не само липса на маниери, ами и съмнение. Признавам, че Санчес бе упорит, но накрая разумът надделя.

— Пари?

— Не. Той вече е направил огромно състояние от търговията с наркотици. Там се въртят милиони. Трябваше да убедя негодника, че Руджак е по-безобиден враг от мен. Представяш ли си, не ме вземаше насериозно!

— Сигурен съм, че не е било за дълго.

— Почти тридесет минути.

— Отпуснал си се.

— Сега пък обиди! — Цъкна с език. — А докато се занимавах с това, направих и малкото проучване, което ми възложи.

— И?

— Потвърдено е.

Пръстите на Лоугън се стегнаха около телефона.

— Кучият му син!

— Искаш ли да се погрижа за това?

— Не, сам ще го направя. — По дяволите, знаеше си. — Но не мога да позволя Санчес да доносничи на Руджак.

— Няма. Изпратих го в чужбина с куфар от парите на Руджак, които переше. Хубаво е опакован.

— Добре — отвърна Лоугън. — След няколко часа пристигам в Санто Камаро.

— Вече съм на път. Ще стигна след около час и ще се свържа с Касълтън, за да ви вземе от летището.

Лоугън затвори. Всичко бе в движение. Както обикновено, Гейлън бе успял и имаше необходимата му информация. А самият той държеше Сара и Монти и бе намерил начин да я накара да му сътрудничи доброволно.

Нима? Всъщност Сара бе поела контрола. Бе обърнала ситуацията, превръщаща я в жертва, в положение, в което тя командва. Колко ли пъти е трябвало да го прави, залагайки живота си?

Господи, какво правеше? Бе взел решение и не бе моментът да съжалява. Пъхна телефона в джоба си, напусна кабината и тръгна обратно по пътеката към кухнята на самолета.

Сара спеше на кушетката и не помръдна, когато спря до нея. Монти отвори едното си око и затупа лениво с опашка.

— Шшшт.

Но Сара не се събуди, а дори и в дрямката си оставаше свита в самозащита, с напрегнати и стегнати мускули.

Спасителен отряд. Какво караше човек да приеме кариера, която предполага не само опасност, но и постоянно отчаяние? Всички досиета и доклади на света никога не можеха да ти разкрият движещата сила на една личност. Знаеше, че Сара е силна, умна, справяше се сама с неприятностите и имаше отлично чувство за хумор, също като неговото. Но започваше да осъзнава, че под твърдата фасада се крие нещо повече. Що за жена бе Сара Патрик?