Айрис Йохансен - Издирването

— Изпълнявах задълженията си.

Вгледа се в затвореното й изражение с присвити очи.

— И защо е било нужно? Защо просто не напусна?

— Казах ти, че трябваше да се издържам.

— Не мисля, че това е причината — отвърна замислено Лоугън. — Живееш простичко и, изглежда, ти харесва. Предложих ти неограничена сума за тази задача. Значи не е заради парите. Изнудване? Е, какво престъпление би могла да си извършила, че да те постави под властта на Мадън?

Тя се взря право в очите му.

— Убих едно манипулиращо копеле, което си пъхаше носа в моите работи.

Той се засмя.

— Извинявай, но съм наказан с любопитството си. Ти си интересна загадка, Сара. Изкушението да те разгадая е почти неустоимо.

— Защото си мислиш, че може да се нуждаеш от още някой коз срещу мен?

Усмивката му се стопи.

— Не.

— Глупости. Непрекъснато мислиш, претегляш предимствата и недостатъците, лошите и добрите ходове. А този ход бе лош, Лоугън.

— Беше единственият възможен.

— Човек винаги има избор. Ти избра Монти и мен. Може да е най-лошият избор в живота ти, защото, ако нещо се случи на кучето, ще те намеря и ще те разкъсам на парчета. — Допи кафето си на една глътка. — И аз самата поразмислих, докато седях тук. По някаква причина желаеш доброволното ми сътрудничество, за да откриеш Басет. Не зная защо. Може би защото си достатъчно умен, за да осъзнаеш, че безпроблемната работа в екип ще повиши шансовете да го открием.

— А не ти ли хрумна, че може да не ми харесва употребата на сила?

— Не ми е минало през ума. Ти си използвач като Мадън. Ако е необходима сила, ще се отзовеш с малката си томахавка. — Устните й се свиха. — Е, омръзна ми да ме използват. Няма да се случи отново. Нито с теб, нито с него.

— Нима?

— Искаш съдействие и ще ти го дам. Ще намеря твоя човек, но държа да ми се отплатиш.

— Казах ти, че ще ти дам колкото пожелаеш.

— Искам Мадън да се махне от живота ми.

Той замълча за момент.

— Не се съмнявам, че е много неприятен, но се надявам, че идеята не е да го принудя да подпише договор. Би било доста неловко.

— Ами ако кажа, че точно това искам? — попита любопитно тя.

— Ще трябва да си помисля.

Очите й се разшириха от изненада, когато осъзна, че не отхвърля възможността.

— Не ставай глупав. Просто желая да напусне живота ми без никакви козове срещу мен.

— Това е огромно облекчение. Не би ли споделила какъв коз има срещу теб?

Не му отговори.

— Така си и мислех. Не ми вярваш. Страх те е, че юздите ще преминат от неговите в моите ръце. Хрумна ли ти, че все пак поемаш този риск?

— Хрумна ми. Това е част от сделката. Да се освободя и от двама ви.

— Тогава, изглежда, ми вярваш повече, отколкото на Мадън.

— Ийв ти вярва. Може да сдържиш думата си. А щом работата приключи, няма да съм ти полезна за нищо друго. Можеш да си позволиш да ме освободиш.

— Вярно. Но едва ли бих могъл да ти помогна, ако действам слепешката.

— Ще ти кажа, когато е необходимо да го знаеш.

— И защо си мислиш, че мога да ти помогна?

— Нямам необходимата власт, за да се измъкна от него, иначе щях да съм го сторила преди години. Споразумяхме ли се?

Лоугън бавно кимна.

— Ако си истински усърдна, Мадън ще напусне живота ти, независимо дали ще освободим моя човек или не. Имаш думата ми.

Сара почувства лека изненада.

— Не съм такова копеле, за каквото ме считаш — обясни Лоугън грубо. — Питай Ийв. Както каза, тя ми вярва.

— Предубедена е. Бяхте любовници. Вероятно с нея си се държал по-различно, отколкото с другите.

— Да, положих наистина огромно усилие да се отнасям с нея като с човешко същество. Беше огромен товар за мен. — Изправи се. — Трябва да ида да проведа няколко разговора по телефона. Защо не се изтегнеш на кушетката и не опиташ да поспиш? Когато стигнем в Санто Камаро, ще трябва да действаме много бързо. — Вдигна списъка от масата. — Това ли е всичко необходимо?

— Да.

— Ще се погрижа да го получиш — отвърна той и тръгна по пътеката.

Бе го ядосала и отговорът му разкриваше нетипична уязвимост. Може би не бе такъв железен мъж, за какъвто го считаше. Но нямаше значение колко твърд или мекушав бе, стига да разкараше Мадън от живота й.

Живот без заплахите на Мадън…

Мисълта предизвика невероятна вълна на облекчение. Живееше без надежда от години и изведнъж възможността изгря пред нея. И да спечели, и да загуби, Мадън щеше да напусне живота й, стига да си свършеше работата. Лоугън й бе дал думата си.

Монти леко изскимтя и положи глава на коляното й, усетил вълнението й.