Айрис Йохансен - Издирването

— Опитах се да го избегна. — Лоугън сви рамене. — Но не можах да се разбера с теб. Все още ме мразиш.

— А ти на мое място? Не мога да си представя да те премажат и после да простиш и забравиш.

— Не твърдя, че не те разбирам, просто ти обясних защо трябваше да се обадя на Мадън. Каза ми да ти предам да забравиш за онази пресконференция за момента. Двамата с Монти ми принадлежите дотогава, докато сте ми нужни.

Изненадата й прерастваше в ярост.

— Как ли пък не!

— Мадън ме увери, че ще сториш всичко, което поискам.

— А ти какво му обеща?

— Благодарността си. И цялото влияние, което произтича от нея. Твоят сенатор Мадън е много амбициозен, нали? Да не би да се стреми към пост в кабинета?

— Не мога да повярвам, че е отменил пресконференцията. Твърде много обича да вижда образа си във вестниците.

— О, наложи се да бъда много убедителен.

— Кучи син такъв!

— Тревожех се, че ще отхвърлиш предложението ми въпреки нареждането му, но той ме увери, че няма начин да откажеш на него. — Погледът му се съсредоточи върху лицето й. — Той има някаква власт над теб, нали? Някакъв коз?

— Какво те е грижа? За теб няма значение как ме е накарал да сторя онова, което искаше предишния път. Интересуваха те само резултатите. Същото е и сега. — Трепереше от гняв. — Затова ли дойде тук?

— Дойдох, защото Ийв пожела. Също като теб.

— Но знаеше, че ще присъствам.

— Да, знаех.

— И какво искаш да свърша? Да намеря някой друг труп ли?

— Не мисля, че е мъртъв. — Усмихна се криво. — Зная колко мразиш да използваш Монти за издирване на трупове. Би трябвало да си доволна, че ви карам да работите по откриването на истински, жив човек.

— Доволна?

— Изразих се неподходящо. Опитвам се да ти представя лошата ситуация в по-поносима светлина.

— Не е по-поносима.

— Ще трябва да бъде.

— Майната ти! — Сара извади телефона си и набра номера на Мадън. — Какво ми причиняваш, по дяволите? — попита веднага, след като той вдигна.

— Виж, Сара, това е за добро.

— Чие добро, дявол да те вземе?

— Лоугън ми каза, че работата е много важна и може да не отнеме чак толкова време.

— А хрумна ли ти, че Монти и аз току-що се върнахме от мисия, която ни изцеди до капка? Нужна ни е почивка.

— Трябва да изпълняваш нарежданията ми. Сигурен съм, че Лоугън ще се погрижи за теб. Обади се, като се освободиш отново. — Затвори.

Ръката й стискаше телефона толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Копелета! И двамата бяха копелета!

— Доволна ли си? — попита Лоугън.

— Иска ми се да го кастрирам! — Изгледа го свирепо. — И теб също.

Той потръпна.

— Доколкото разбирам, той потвърди думите ми. А сега да ти разкажа ли за работата?

Опита се да се овладее. Много отдавна бе приела факта, че не може да надвие Мадън. Той държеше твърде силна карта. Но, мили боже, как мразеше мисълта, че е подчинена на Лоугън! Искаше да напердаши някого. Не, не когото и да е, а точно Лоугън.

Монти изскимтя на задната седалка и тя се протегна да го погали.

— Всичко е наред, момчето ми. Всичко е наред.

— Не е наред, но ще го оправиш — намеси се Лоугън. — Нали?

— Върви по дяволите!

Монти отново изскимтя.

— Шшш.

— Усеща, че си разстроена. — Лоугън се усмихна. — Помня колко сте близки. Добро куче е.

— Би трябвало да го насъскам да ти разкъса гърлото. Знаеш ли колко е уморен?

— Не ми прилича на много зло куче пазач.

— Прави изключение, когато сметне, че съм в опасност.

— Но все още не си.

Очите й се стрелнаха към лицето му.

— Все още?

Усмивката му се стопи.

— Има няколко проблема около задачата, но ще се опитам да държа и двама ви в безопасност.

— Какво всъщност искаш да свърша?

— Искам с Монти да откриете един от моите служители, който бе отвлечен. Един от изследователските ми центрове в Колумбия бе нападнат и четирима от служителите ми бяха убити. Басет бе взет за заложник.

— Знаеш ли кой го е отвлякъл?

— Мартин Руджак. Много неприятна личност.

— Колко неприятна?

— Крайно. Занимава се с всичко — от трафик на наркотици до тероризъм.

— Тероризъм? Защо те е набелязал?

— Имахме спречкване преди няколко години, когато бях в Япония. Не ме харесва особено.

— Тогава е трябвало да отвлече теб.

— Сигурен съм, че ти би предпочела да е така, но си има причини, поради които е избрал Басет.

— И няма да ми ги споделиш?

— Не и в момента.

— Не преследвам престъпници, Лоугън.

— Работиш за ATF.

— Напоследък основните ми задължения са към спасителния отряд.