Айрис Йохансен - Издирването

— Туш! — Ийв се усмихна. — Предполагам, че просто искам всички да са щастливи колкото съм аз напоследък.

— Направо съм на седмото небе! — Вирна глава. — Знаеш ли, винаги ми е била странна тази фраза. Откъде знае човек колко щастлив може да бъде на седмото небе? И защо да е седмото? — Засмя се. — Добре де, щастлива съм колкото Монти, когато го чешат по корема. По-хубаво от това няма.

Осем без петнадесет. Почти бе време да тръгват.

Лоугън пое обратно към къщата. Виждаше силуетите на Сара и Монти, очертани на фона на светлината, струяща от прозорците. Приличаха на две фантастични фигури върху корицата на книга.

Но у Сара Патрик нямаше нищо романтично. По дяволите, тя беше толкова твърдоглава! Не прощаваше и не забравяше и го оставяше с вързани ръце. Имаше само още един час да я убеди да му помогне доброволно. След това трябваше да…

Телефонът му иззвъня.

— Руджак ми се обади — каза Касълтън. — Иска да се споразумеете.

Лоугън стисна телефона.

— Разговаря ли с Басет?

— Още не. Твърди, че само трябва да дадеш петдесет хиляди долара и ще ти позволи да разговаряш с него. Аз трябва да оставя парите на едно място близо до изследователския център.

— А колко иска, за да го пусне?

— По този въпрос настоява да преговаря лично с теб.

Лоугън бе очаквал това.

— Научи ли нещо повече за местонахождението на Руджак?

— Нали ти казах, че за това трябва да се погрижиш ти. Дадох ти насока. Твоят човек не е ли намерил Санчес вече?

— Работи по задачата, но не е лошо да му се помогне.

— По дяволите, върша всичко по силите си тук. Кога пристигаш?

— Тръгвам тази вечер.

— А какво да правя с парите?

— Дай му ги. Наредил съм на Маргарет да ти осигури всичко необходимо.

— Може да блъфира. Басет може и да е мъртъв.

— Дай му ги.

— Ами ако не ти позволи да говориш със заложника?

— Ще се тревожим за това, когато се случи.

Касълтън направи пауза.

— Дадох му номера ти, когато ми го поиска. Надявам се да не възразяваш.

— Не, правилно си постъпил. Ако държи да разговаряме, трябва да го улесним. Искам да поддържам диалога. Колкото повече сме във връзка, толкова по-големи са шансовете да научим нещо.

— Мисля, че го е убил, Лоугън. Ами ако е мъртъв?

— Тогава и Руджак ще умре.

Затвори и пъхна телефона в джоба си. Трябваше да стигне в Санто Камаро. Отдавна бе научил, че е задължително да се нагажда към правилата на играта в движение, а тази се очертаваше много неприятна.

Погледът му се върна върху Сара и Монти, чакащи на верандата. Жалко. Нямаше повече време. Извади телефона си и бързо набра някакъв номер.

— Грижи се за себе си! — Лоугън целуна леко Ийв по челото, преди да се отправи към колата. — Ако ти дотрябвам за нещо, звънни ми.

— Нищо ми няма. — Погледна Сара, вече седнала отпред. — Ще ти се обадя за Джейн.

— Оттук трябва да отлетя направо за Вашингтон, но ще се забавя само няколко дни. След това ще съм в ранчото.

Ийв помаха и отстъпи назад, когато Лоугън запали колата.

Сара се извърна и видя приятелката си да стои все още там и да ги наблюдава как потеглят по пътя. За миг изглеждаше много самотна, но после от къщата излязоха Джо, майка й и Джейн. Вече никога нямаше да е сама; освен ако не пожелаеше. Но не се ли отнасяше това за всички? Човек имаше много възможности за избор и самотата бе една от тях.

Какви си ги мислеше? Не беше сама. Както бе заявила на Ийв, имаше си Монти и работата, която я удовлетворяваше. Не искаше нищо или никого повече.

— Какво имаше предвид с това, че ще ти се обади за Джейн?

— Може да ми дойде на гости за няколко седмици.

— Кога?

— Колкото се може по-скоро.

— Не.

Тя се извърна и се взря в него.

— Какво?

— Не сега.

— Какво говориш, по дяволите? Ийв се нуждае от помощта ми именно сега. Колкото по-скоро… Защо ли го обсъждам с теб? Изобщо не е твоя работа.

— Моя е. Нуждая се от помощта ти. И то веднага.

Какво арогантно копеле!

— Я върви да се хвърлиш в езерото, Лоугън!

— Ще ти платя колкото поискаш. Само си кажи цената.

— Нямаш достатъчно пари.

Устните му се свиха.

— Боях се, че ще кажеш това. Съжалявам. Не мога да позволя да се откажеш от тази работа, Сара. Твърде важна е.

— За теб — да. Но аз не давам пукната пара за нуждите ти, Лоугън.

— Зная. Затова се обадих на Тод Мадън и го помолих да уреди да те заема от ATF.

Тя се взираше в него поразена.

— Какво?!

— Чу ме.

— Господи, пак постъпваш по същия начин!