Ейджи Йошикава - Тайко

На оградената с въжета строителна площадка, обаче, на явно място бе окачена табела: „Тук се строи. Забранено влизане без разрешение.“

Под ръководството на Ямабучи Укон, надзорника на строежите, работата се провеждаше почти като военна операция, така минаващите през площадката хора вървяха в една-единствена редица, с голяма чинност и послушание.

Наближаваше двадесетият ден на строежа, но все още нямаше признаци той да напредва. Това с положителност създаваше неудобства, но никой повече не се оплакваше. Всички разбираха, че поправката на двеста крачки от крепостната стена ще отнеме дълго време и доста строителна работа.

— Кой е онзи мъж там? — попита Укон един от своите подчинени. Онзи се обърна и погледна в посоката, накъдето сочеше.

— Мисля, че е господин Киношита от конюшните.

— Какво? Киношита ли? А, да. Това е онзи, дето всички му викат Маймунка. Когато мине следващия път, повикай го насам — нареди Укон.

Подчиненият знаеше, че неговият господар е сърдит, тъй като, когато отиваше на работа, Токичиро всеки ден минаваше покрай мястото, но никога не поздравяваше. Не само това, но и ходеше по струпаните на куп греди и дъски. Разбира се, когато на пътеката има сложен дървен материал, нямаше какво друго да се направи, но тези дъски бяха предназначени за строежа на крепостта и ако някой се кани да стъпи на тях, трябваше да поиска позволение от отговарящите за това хора.

— Не знае как да се държи — каза чиновникът след малко. — Във всеки случай, бил е издигнат от слуга в самурай и съвсем наскоро е получил жилище в града под крепостта. Нов е, така че това не е дотам изненадващо.

— Не, няма нищо по-лошо от горделивостта на някой, издигнал се от нищо. Всички са готови лесно да се възгордеят. Да му поскъсят веднъж носа ще му бъде от полза.

Подчиненият на Укон с нетърпение очакваше Токичиро. Накрая той се появи вечерта, горе-долу по времето, когато хората излизаха от работа. Както през цялата година, носеше своята синя наметка. Тъй като почти всичката работа на хората в конюшните беше на открито, тя му служеше добре, но неговото положение бе такова, че ако пожелае, можеше да се облича по-подходящо. Въпреки това, изглежда Токичиро никога нямаше пари да харчи за самия себе си.

— Идва! — хората на Укон почнаха да си смигат.

Токичиро бавно мина покрай тях. Адамовото дърво на гърба му ясно се виждаше.

— Чакайте! Господин Киношита, почакайте!

— Кой, аз ли? — обърна се Токичиро. — Какво мога да направя за вас?

Мъжът го помоли да почака и отиде при Укон. Работниците и чираците бяха вече освободени от работа и почваха на големи групи да се разотиват в къщи. Укон бе повикал майсторите на мазачите и дърводелците и обсъждаше с тях работата за следващия ден. Щом чу обаче чиновника, се изправи на крака.

— Маймунката ли е? Спря ли го? Доведи го тук. Ако не му дам урок сега, ще вземе да добие лоши навици.

Токичиро се появи без нито дума за поздрав и без да се поклони. И сега сякаш казваше надменно: „Спряхте ме. Какво искате?“

Това още повече разсърди Укон. От гледна точка на положението между двама им имаше несравнима разлика. Укон бе син на Ямабучи Саманосуке, управител на крепостта Наруми и син на висш служител на рода Ода. Стоеше много над този мъж, застанал пред него в една стара синя наметка.

— Що за самоувереност!? — лицето на Укон поруменя. — Маймунке! Хей! Маймунке! — извика той, но Токичиро не му отвърна.

Това беше съвсем необичайно за него. Всички, от Нобунага до приятелите, го наричаха Маймунка и този прякор обикновено не го дразнеше. Днес обаче бе по-различно.

— Глух ли си, Маймунке?

— Глупости!

— Какво?

— Викате някого при себе си и после му говорите глупости. Какви са тези маймунки?

— Всички те наричат така и аз направих същото. Често съм далеч от тук, в Наруми и не си спомням името ти. Толкова ли е лошо да се обръщам към теб като другите?

— Да. Има хора, на които е позволено да те наричат по определен начин и други, на които не е.

— Добре, тогава, аз един от тези, на които не е позволено, ли съм?

— Точно така.

— Я си дръж езика! Става дума за наглостта ти! Защо всяка сутрин ходиш по гредите на път за работа? И защо не ни поздравяваш както подобава?

— Това престъпление ли е?

— Имаш ли изобщо чувство за приличие? Казвам ти това, понеже тепърва може да станеш самурай. Доброто държание е много важно за един воин. Когато минаваш оттук, поглеждаш към строежа със самодоволно изражение и мърмориш някакви оплаквания. Но в една крепост на мястото на строежа се поддържа същия ред като на бойно поле. Безочлив глупак! Държиш ли се още веднъж така, няма да оставя да ти се размине тъй лесно. Когато един носач на сандалите се издигне до положение на самурай, непременно се случва нещо такова.