Ейджи Йошикава - Тайко

— До три дни стените ще са готови да ги огледате — повтори Токичиро и се оттегли.

Този ден се върна в къщи по-рано и извика:

— Гондзо! Гондзо!

Щом, в отговор на повикването на господаря си, младият слуга надникна в задната градина, Токичиро бе седнал там с кръстосани крака, съвсем гол.

— Нещо искате да свърша ли?

— Да, точно така — отвърна той с оживление. — Имаш малко пари у себе си, нали?

— Пари ли?

— Това казах.

— Ами…

— Какво стана с малкото пари, които ти дадох преди време за разни разходи по домакинството?

— Те отдавна свършиха.

— Ами, тогава какво стана с парите за храна?

— От дълго време е нямало и пари за храна. Когато ви казах — трябва да е било преди два месеца — вие отвърнахте, че ще трябва да се постараем да се справим някак, така че ние се стараем да се справяме.

— Значи няма пари?

— И няма откъде да има.

— Ами тогава какво да правя аз?

— Имате ли нужда от нещо?

— Бих искал тази вечер да поканя едни хора у дома.

— Ако става дума само за саке и храна, мога да пообиколя магазините и да купя малко на кредит.

Токичиро се плесна по бедрото.

— На теб разчитам, Гондзо.

Взе едно ветрило и почна да си вее с широки движения. Духаше есенен вятър и листата на адамовите дървета в изобилие падаха по земята; имаше също и много комари.

— Кои са гостите?

— Майсторите на строежа. Навярно ще дойдат всички заедно.

Токичиро се изкъпа във ваната в градината. Тъкмо в този момент някой извика от входа.

— Кой е? — попита слугинчето.

Гостът свали шапка и се представи:

— Маеда Инучийо.

Стопанинът на малкия дом излезе от ваната на терасата, сложи си лятно кимоно и се появи пред къщата.

— Аха, господин Инучийо. Чудех се кой ли може да е. Влизайте и сядайте — извика Токичиро свойски и сам сложи няколко възглавници на пода. Инучийо седна.

— Дойдох доста неочаквано.

— Нещо спешно ли има?

— Не, не става дума за мен. За вас се отнася.

— А?

— Държите се, сякаш за нищо не ви е грижа на този свят. Обвързали сте се с невъзможна за изпълнение задача и аз не мога да не се тревожа за вас. Вие сам си я избрахте, така че трябва да сте уверен в успеха.

— А, говорите за крепостните стени.

— Разбира се! Приказвахте, без да мислите. Дори и господарят Нобунага се държа, сякаш не иска да си направите после заради това сепуку.

— Три дни казах, нали?

— Имате ли някаква надежда за успех?

— Съвсем никаква.

— Никаква?

— Разбира се, че не. Не зная нищо за това как се строят стени.

— И тогава какво ще правите?

— Ако мога да накарам строителите да работят здраво, мисля че трябва, просто като използвам докрай силите им, да мога да успея да свърша това.

Инучийо снижи глас:

— Ами, тъкмо в това е въпросът.

Странни съперници в любовта бяха те. Макар и да обичаха едно и също момиче, двамината мъже бяха станали приятели. Не даваха израз на своето другарство нито на думи, нито с дела, а по-скоро в едни малко странни взаимоотношения — всеки познаваше добре другия и бяха започнали да се уважават взаимно. Днес, в частност, посещението на Инучийо бе изглежда предизвикано от неподправена загриженост за Токичиро.

— А помисляли ли сте за това, какво смята Ямабучи Укон? — попита Инучийо.

— Сигурно ми е сърдит.

— Ами знаете ли какви ги мисли и върши Укон?

— Знам.

— Така ли? — Инучийо сам се прекъсна. — Щом можете да виждате така добре, тогава умът ми може да е спокоен.

Токичиро се загледа втренчено в Инучийо. После кимна сякаш в знак на разбиране.

— Бива си ви, Инучийо. Каквото и да попадне под погледа ви, добре го оглеждате, а?

— Не, вие сте по-досетливият. Били сте достатъчно умен да забележите какво прави Ямабучи Укон, а също и…

— Не, не казвайте нищо повече.

Щом Токичиро направи жест, сякаш да запуши с ръка устата си, Инучийо весело плесна с ръце и се засмя.

— Да го оставим на въображението. Разбира се, че е по-добре да не казваме нищо — канеше се естествено да заговори за Нене.

Гондзо се върна и донесе саке и храна. Инучийо понечи да си тръгне, но Токичиро го спря.

— Сакето тъкмо пристигна. Пийте една чашка с мен, преди да си тръгнете.

— Е, щом настоявате — и Инучийо си пийна добре.

Никой от гостите, за които бяха донесени сакето и храната обаче не се появи.

— Ами, никой не идва — каза накрая Токичиро. — Гондзо, какво мислиш, че се е случило?

Щом Токичиро се обърна към Гондзо, Инучийо се обади:

— Токичиро, да не би да сте поканили строителните майстори тази вечер?