Ейджи Йошикава - Тайко

След като съобщят как се казват, мястото, където работят и броя на работниците и помощниците си, им позволяваше да минат. После тихо нареди да чакат по работните си места. Доколкото успяваше да види, почти всички бяха тук. Работниците стояха подредени, но неспокойно си мърмореха нещо.

Все още с извадена сабя в ръка, Токичиро застана пред тях.

— Тихо!

Говореше, сякаш с върха на своята вдигната сабя дава заповед.

— Стройте се!

Работниците се подчиниха, но се хилеха пренебрежително. По погледа в очите им бе ясно, че го смятат за младок и се смеят на начина, по който с изпъчени гърди е застанал отпреде им. За тях това размахване на сабята не бе нищо повече от нелепо перчене и само предизвикваше насмешка.

— Тази заповед важи за всички ви — каза Токичиро със силен глас и напълно незаинтересован вид: — По нареждане на господаря Нобунага, аз, при все че съм тъй недостоен, ще оглавявам отсега строителството. Ямабучи Укон отговаряше до вчера, но от днес отговарям аз — докато говореше, огледа от дясно на ляво редиците на работниците. — Допреди не дълго време бях сред най-долната група на слугите. По благоволение на Негово Височество ме преместиха в кухнята и сега работя в конюшните. Прекарал съм само малко време в тази крепост и нищо не разбирам от строителни работи, но щом стане дума да се служи на господаря ни, възнамерявам да не отстъпя на никого. И така, питам се, при началник като мен, дали има сред вас някои, които биха поискали да ми станат помощници. Мога да си представя, че занаятчиите са с особен, занаятчийски нрав. Ако на някого от вас не се харесва да работи при тези условия, моля, чувствайте се свободни да го кажете и веднага ще ви освободя.

Всички млъкнаха. Дори и майсторите скриха своето пренебрежение и си държаха устите затворени.

— Никой ли? Няма ли никой, който да е недоволен от мен като началник? — попита той отново. — Щом няма, нека веднага се заемаме за работа. Както казвах преди, непростимо е по време на война този строеж да отнема двайсет дни. Възнамерявам да свършим работата до сутринта, на третия ден от днес нататък. Искам да заявя това ясно, за да ме разберете и да работите здраво.

Майсторите се спогледаха. Естествено бе реч от такъв род да предизвика подигравателни усмивки у тези хора с оредели коси, които вършеха такава работа от детинство. Токичиро забеляза как посрещат неговите думи, но предпочете да не обръща внимание на това.

— Майсторът на зидарите! Главните дърводелци и мазачи! Излезте!

Те пристъпиха напред, но щом вдигнаха погледи, по лицата им се четеше насмешка. Изведнъж Токичиро удари главния мазач с тъпото на своята дълга сабя.

— Що за безочие! С кръстосани ръце ли стоиш пред началник? Вън!

Като си мислеше, че е порязан, мъжът падна с писъци на земята. Останалите пребледняха и коленете им се разтрепериха.

Токичиро продължи със суров глас:

— Ще ви разпределя по места и задължения. Слушайте внимателно.

Отношението им се промени. Никой нямаше вид, че внимава само с едно ухо. Бяха тихи, макар и все така упорити. И макар и да не му оказваха съдействие, изглеждаха уплашени.

— Разделил съм двестате разкрача на стената на петдесет участъка и сега една група отговаря за по четири разкрача. Всяка ще се състои от десет човека — трима дърводелци, двама мазачи и петима зидари. Ще оставя избора на хората на майсторите. Вие, майстори, ще надзиравате всеки четири, до пет групи, така че проверявайте дали работниците не бездействат и внимавайте за разпределението на хората. Ако някой от вас има излишни в момента хора, премествайте ги на място, където не достигат. Не оставяйте и миг време за губене.

Кимаха, но бяха видимо неспокойни. Такъв род разпоредничене ги дразнеше и бяха недоволни, че са им дали да работят на точно определени места.

— А, почти забравих — добави Токичиро с по-силен глас. — Освен разпръснатите на по пет разкрача десетима мъже, оставям при всяка група резерва от по осем помощника и двама работници. Като гледам как е било досега на строежа, работниците и мазачите често напускат скелето и прекарват деня си в работа, която не е тяхна, като носене на трупи. Но един работник на своето работно място е все едно войник на бойното поле. Той никога не бива да напуска своя пост. И бил той дърводелец, мазач или зидар, не трябва да изоставя оръдията си на работа. Това ще е същото, както войник да захвърли своя меч или копие на бойното поле.

Разпредели местата и раздели хората. После се провикна така властно, сякаш дава начало на битка: