Ейджи Йошикава - Тайко

— Не, това въобще не е за смях. Каквато и да е причината, Нене не е такава жена, че да се откаже от мен и да се отдаде другиму.

— Така ли?

— Двамата сме си дали твърди обещания.

— Ами, ако нещата стоят така, то аз няма да се меся.

— Има един човек обаче, който може и да се намеси и това е бащата на Нене. Ако не оттеглите молбата си, господин Матаемон ще бъде притиснат от две страни и ще бъде принуден тържествено да посегне на живота си.

— Да си направи сепуку ли?

— Изглежда господин Матаемон не е знаел какво сме си обещали и затова е приел вашето предложение. Но поради обстоятелствата, които току-що ви обясних, Нене отказва да се съгласи с това.

— Добре тогава, а чия съпруга ще стане тя?

Предизвикан по този начин, Токичиро посочи себе си и каза:

— Моя.

Инучийо отново се разсмя, но не така шумно като преди.

— Нека шегите ви си имат граница, господин Маймунка. Някога поглеждали ли сте в огледало?

— Лъжец ли ме наричате?

— Защо Нене да се сгодява за такъв като вас?

— Ако е истина, какво ще направите вие?

— Ако е, тогава ще ви поздравя.

— Искате да кажете, че няма да се възпротивите, в случай че Нене и аз се оженим?

— Господин Маймунка…

— Да?

— Хората ще ви се смеят.

— Дори и да ни се смеят, нищо не може да се случи с една връзка, която се крепи на любов.

— Наистина говорите сериозно, нали?

— Да. Когато някоя жена не харесва мъжа, който я ухажва, тя го отбягва хитро, като върба на вятър. Щом се случи нещо такова, по-добре е да не се смяташ сам за глупак или да си мислиш, че си бил излъган. Като оставим това настрани, моля ви, не се сърдете на господин Матаемон, ако Нене и аз се оженим. Само ще прибавите към всичко останало и обида.

— Това ли е, за което искахте да говорите с мен?

— Да, и съм ви много благодарен за онова, което казахте. Умолявам ви да не забравите обещанието, което току-що дадохте.

Токичиро се поклони, но когато вдигна глава, Инучийо си бе тръгнал.

Няколко дни по-късно Токичиро се отби в дома на Матаемон.

— Относно това, за което говорихме преди време — започна той официално. — Срещнах се с господин Инучийо и внимателно му обясних вашето затруднено положение. Той каза, че ако дъщеря ви няма намерение да стане негова съпруга и ако наистина ние двамата вече сме си дали взаимно обещание, то тогава наистина няма какво да се направи. Изглежда се примири с обстоятелствата.

Докато Токичиро разказваше накъсо какво е станало, по лицето на Матаемон си пролича, че той самият не знае как точно да разбира всичко това. Токичиро продължи:

— Което ще рече, че господин Инучийо прояви известно съжаление, тъй че за него ще бъде неприемливо, ако ръката й бъде дадена на когото и да е другиго. Ако тя и аз се сгодим и се оженим, ще бъде разочарован, но ще се примири с това. Ще приеме всичко като мъж и ще ме поздрави. И все пак, ще бъде много недоволен, ако дадете Нене на някой друг.

— Почакайте, Киношита. Ако добре съм чул, господин Инучийо е казал, че няма нищо против, ако Нене се омъжи за вас, но не и за друг, така ли?

— Правилно.

— Невероятно! Кой ви е казал, че може да се ожените за Нене? И кога?

— Със срам трябва да кажа, че никой.

— Какво е това нещо? Мислите ли, че съм ви молил да лъжете господин Инучийо?

— Ами…

— Но какви глупости сте му наговорили? А да кажете, че Нене и вие сте сгодени, не е нищо повече от една шега. Та това е вече прекалено! — Матаемон, обикновено тих по характер, почваше да се разстройва: — Понеже тъкмо вие сте измислил това, хората ще си помислят, че навярно е шега. Но дори и като шега, то е ужасно злепоставящо за едно неомъжено момиче. За смешно ли го намирате?

— Разбира се, не — Токичиро увеси глава. — Аз съм този, който допусна грешката. Въобще не съм искал да се получи така. Съжалявам.

Матаемон изглеждаше отвратен.

— Не ми трябва да ми казвате колко съжалявате. Моя беше грешката да се доверявам на някого, за когото мислех, че има малко повече здрав разум.

— Наистина, аз…

— Е, добре, вървете си. Какво чакате? След това, което чух, вече не сте добре дошъл в този дом.

— Добре, ще пазя мълчание до деня, в който бъде обявена сватбата.

— Глупак! — Запасът от доброжелателност на Матаемон накрая се изчерпи и той кресна на Токичиро: — Да не мислиш, че някой ще даде Нене за съпруга на мъж като теб? Тя не би се съгласила на това, дори и да й заповядах да го направи.

— Ами тъкмо в това е въпросът, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Няма нищо така загадъчно като любовта. В сърцето си Нене може да е решила да не взима за съпруг другиго, освен мен. Грубо е от моя страна да говоря така, но аз не съм направил предложение на вас — направил съм го на дъщеря ви. Нене е тази, която се надява да я помоля да стане моя съпруга.