Ейджи Йошикава - Тайко

— С положителност.

Гърлото на Токичиро бе пресъхнало и непривично стегнато. Макар и да би било достатъчно да кимне, той усещаше, че трябва да направи някаква бележка. Често казваше по нещо, без да има нужда да го прави.

— Работата е в това, че съм получил за ръката на Нене немалко предложения, които са доста над положението на нашето семейство — продължи Матаемон, — и като неин баща просто не знам кое да избера.

— Трябва да е трудно.

— И все пак…

— Да?

— Някой, който може би се ползва с одобрението на бащата, може да не е по вкуса на девойката.

— Това е разбираемо. Жената има само един живот на разположение и щастието й зависи от мъжа, за който ще се омъжи.

— Има един оръженосец, който винаги е близо до господаря ни — един младеж на име Маеда Инучийо. Трябва да го познавате.

— Господин Маеда ли? — Токичиро премигна. Разговорът взимаше неочакван обрат.

— Точно така. Господин Инучийо е от добро семейство и неколкократно искаше ръката на Нене.

Токичиро изпусна нещо, което звучеше повече като въздишка, отколкото като отговор. На сцената внезапно изникна страховит съперник. Хубавото лице, ясният глас и добрите обноски, които Инучийо бе усвоил между оръженосците на Нобунага, всичко това караше Токичиро, който не бе много уверен в своята собствена добра външност, да завижда. В крайна сметка не можеше да принуди хората да спрат да го наричат Маймунка. За него значи нямаше нищо по-омразно от това да чуе да определят някого като „хубав мъж“. А Инучийо със сигурност бе точно такъв.

— Възнамерявате ли да му дадете Нене?

Някак без да искат преминаха границите на обикновения разговор.

— Какво? Не — отвърна Матаемон с клатене на глава и вдигна към устните си чашката, сякаш се бе сепнал от дълбок унес. — Като баща бих бил щастлив да имам за зет благовъзпитан младеж от добро потекло като Инучийо и вече приех. Напоследък обаче, макар и само по този въпрос, дъщеря ми не скланя толкова лесно глава пред решенията на родителите си.

— Искате да кажете, че тези приказки за годеж не са й по вкуса?

— Не го е заявила направо, но никога не е и казвала, че ги одобрява. Е, подозирам, че идеята не й се нрави.

— Разбирам.

— Знаете ли, тези разговори за женитба са наистина досадни — докато Матаемон говореше, лицето му доби притеснен израз.

В крайна сметка това е въпрос на чест. Той се възхищаваше от Инучийо. Смяташе го за младеж с блестящо бъдеще и когато онзи поиска Нене за жена, Матаемон се съгласи и дори се зарадва, преди даже да е попитал дъщеря си. Когато обаче гордо й заяви:

— Мисля, че от него ще излезе съпруг като никой друг — тя изобщо не му се стори щастлива.

Напротив, имаше разстроен вид. Макар да бяха баща и дъщеря, сега той разбираше, че когато се стигне до избор на спътник за цял живот, помежду им съществува голяма разлика в мненията. Вследствие на това Матаемон не знаеше какво да прави. И като баща, и като самурай се срамуваше да застане пред Инучийо.

На свой ред Инучийо открито обяви своите намерения. Каза на приятелите си, че ще се омъжва за дъщерята на господин Асано и ги помоли да му сватуват.

Матаемон обясни на Токичиро затрудненото си положение. Денят на годежа наближава. Досега успявал да го отлага с извинения от рода на „Напоследък майка й не е добре със здравето“ и „Жена ми казва, че годината не е благоприятна за такива работи“. Оправданията обаче се привършили и той вече не може да измисли какво да прави отсега нататък.

— Хората казват, че си човек с големи способности. Не ти ли хрумва нещо?

Матаемон пресуши чашата си и я остави на място. Ако Токичиро бе пиян, то това не си личеше по лицето му. Досега се бе залъгвал със своите празни мечтания, но докато слушаше Матаемон, изведнъж стана много сериозен.

„Труден съперник имам“, помисли си той. Инучийо бе от „хубавите мъже“, които Токичиро така не обичаше, но далеч не беше за образец. Отраснал във воюваща страна, той бе храбър, но и страдаше от признаци на упоритост и своенравие.

За първи път Инучийо се сражава в поход с войската на Нобунага, когато бе на тринадесет години и още тогава бе възмъжал достатъчно, за да се върне с главата на един враг. При една скорошна битка, през време на бунта на някакъв служител на брата на Нобунага, Инучийо яростно се сражаваше в предните редици на своя господар. Когато вражески воин прати стрела в дясното око на младежа, той скочи от коня си, отряза главата на мъжа и я поднесе на Нобунага. Всичко това, без да извади стрелата.