Ейджи Йошикава - Тайко

— Тук вече си надценила дъщеря ни. Въобще не разбирам младите в днешно време — младите момчета и момичета!

Обърна се към Токичиро, който стоеше и смутено се чешеше по главата, тъй като заради него не можеше да влезе и избухна в смях.

Токичиро беше свръхрадостен, че е бил поканен в дома на възлюбената си от нейния баща и сърцето му лудо биеше.

— Е, не стой само така там!

Матаемон го поведе към стаята за гости, която, макар да беше най-хубавата в дома, все пак бе доста малка.

Жилищата на стрелците не бяха по-удобни от дома на самия Токичиро. Всички служители на Ода, независимо от поста си, живееха просто. И в тази къщата единственото нещо, което привличаше окото, бе комплект доспехи.

— Къде отиде Нене?

— В стаята си е.

Съпругата му предложи на Токичиро вода.

— Защо не дойде да поздрави госта? Когато съм тук, винаги бяга и се крие.

— Сигурно се преоблича и си реши косата.

— Няма нужда от това. Кажи й да дойде и да помогне за сакето. Достатъчно ще е да поднесем на Токичиро само някоя проста домашна гозба.

— Бога ми! Не говори такива работи!

Токичиро се вдърви от смущение. С грубоватите служители в Хачисука бе дързък и нахален, но тук не беше нищо повече от срамежлив младеж.

Най-сетне Нене излезе да го поздрави официално. Беше си изрисувала леко лицето.

— Нямаме много да ви предложим, но моля, чувствайте се като у дома си.

После извади поднос с храна и бутилка саке.

Токичиро като в унес отговаряше на въпросите на Матаемон и през цялото време се възхищаваше на фигурата и обноските на Нене. „Има чудесен профил“, помисли си той. Особено го завладя неподправеното й изящество, просто като памучно платно. В нея нямаше нищо от кокетството на другите жени, които или се притесняват глупаво, или си придават важност. Някой може би ще я намери малко прекалено слаба, но сега от нея се носеше ухание на диви цветя в лунна нощ. Хладният ум на Токичиро бе завладян — той бе в опиянение.

— Още една чаша? — предложи Матаемон.

— Благодаря.

— Казахте, че обичате саке.

— Така е.

— Добре ли сте? Не сте пил прекалено много, нали?

— Ще си го пийна малко по малко, благодаря.

Седнал на ръба на стола с лакираната чашка за саке пред него, Токичиро неотклонно се взираше в лицето на Нене, толкова бяло под трептящата светлина на лампата. Когато погледът й внезапно се насочи към него, той прекара ръка пред лицето си и объркано рече:

— Е, доста ми дойде тази вечер.

Изчерви се, като осъзна, че сигурно обръща на собственото си държание много повече внимание, отколкото самата Нене.

Помисли си отново, че дори и за него ще дойде времето да се ожени. И щом трябва да си вземе жена, ще трябва да е красива. Запита се дали Нене ще може да понася бедност и трудности и да му роди здрави деца. При сегашното си състояние, след като си създаде собствен дом, непременно щеше да има проблеми с парите. А и знаеше, че за в бъдеще няма да се задоволява само с богатство и че го очаква цял куп грижи.

Когато гледаш на една жена с намерението да я направиш своя съпруга, естествено има съображения относно добродетелите и външността й, например. Но по-важно е да намери жена, която да може да обича майка му, една почти неграмотна селянка и която би могла също с бодрост, далеч от погледите на другите, да окуражава своя съпруг в работата. Освен тези две качества, трябва да бъде жена с такъв дух, че да може да понася бедността им. „Ако Нене се окаже такава жена…“, мислеше си той отново и отново.

Интересът на Токичиро към Нене не водеше началото си от тази вечер. Още от много по-рано той смяташе дъщерята на Матаемон за подходящата за него жена. Бе я забелязал, преди да знае коя е и тайно й беше изпращал писма и подаръци. Тази вечер обаче за първи път бе сигурен.

— Нене, имам да обсъдя нещо насаме с Токичиро, затова ще ни оставиш ли за малко?

Щом Матаемон каза това, Токичиро си въобрази, че е вече негов зет и отново започна да се изчервява.

Нене излезе от стаята и Матаемон седна малко поизправен.

— Киношита, искам това да е един откровен разговор. Знам, че сте честен човек.

— Моля ви, говорете всичко, което поискате.

Токичиро бе доволен, че бащата на Нене се отнася така свойски с него, макар и това да нямаше да е разговорът, на който се бе надявал. Той също седна по-изправено, готов да бъде в услуга на Матаемон, без значение какво той ще го помоли.

— Това, което искам да кажа, е… ами, Нене е горе-долу на възрастта, подходяща за женитба.