Ейджи Йошикава - Тайко

— Така снове насам-натам.

— Пъха си носа навсякъде.

— Дребна маймуна, дето само ни създава работа.

Когато някой вдига вълни около себе си, непременно ще привлече вниманието на другите, затова Токичиро се отнасяше към такива клюки с безразличие. Планът му за преустройство на кухнята беше одобрен и от главния готвач, и от Нобунага. Нае един дърводелец да пробие отдушник в тавана и да изреже в стената голям прозорец. Отводнителните канали също бяха прокарани, както той намираше за по-добре. Сутрин и вечер слънцето ярко грееше в кухните на крепостта Кийосу, които от години бяха толкова тъмни, че дори по обяд храната се готвеше на светлина от свещ. Подухваше и освежителен ветрец.

Очакваше мърморенията:

— Храната лесно се разваля.

— Вдига се прах.

Токичиро не обръщаше внимание на тези оплаквания. После помещението стана чисто — ако някой видеше боклук, го изнасяше. След една година кухните се бяха превърнали в светло и проветрено място, с обстановка също толкова приветлива като нрава на Токичиро.

Тази зима Мураи Нагато, който дотогава надзираваше запасите с въглища и дърва, бе освободен от поста си и Токичиро бе назначен за негов приемник. Защо бе уволнен Нагато? И защо той самият бе издигнат да отговаря за въглищата и дървата? Когато получи назначението си от Нобунага, Токичиро размисли и върху двата тези въпроса. А-ха! Господарят Нобунага иска да спести повече от дърва и въглища. Да, такива бяха неговите миналогодишни заповеди, но начинът, по който икономисва Мураи Нагато изглежда не го задоволяваше.

Задълженията му го водеха из цялата обширна площ на крепостта, по всички места, където употребяват въглища и дърва — канцелариите, къщите за почивка, страничните стаи, вътре и навън, навсякъде, където през зимата наклаждаха огньове в големите изрязани в пода огнища. Особено в спалните на прислугата и в помещенията на младите самураи въглищата се трупаха накуп до жаравата и ясно свидетелстваха за ненужни разходи.

— Господин Киношита е! Господин Киношита е тук!

— Кой е този Киношита?

— Господин Киношита Токичиро, когото назначиха да отговаря за въглищата и дървата. Обикаля с намусен израз на лицето.

— А, онази маймуна ли?

— Направи нещо с пепелта.

Младите самураи бързешком покриха червената жар с пепел, сложиха всичко черно в кутията за въглища и добиха много самодоволен вид.

— А, тук ли сте?

Щом влезе, Токичиро с труд си проправи път през групата и си натопли ръцете на огнището.

— Недостойната ми особа получи нареждане да надзирава доставките на въглища и дърва. Ще ви бъда благодарен, ако ми помагате.

Младите самураи си заразменяха неспокойни погледи. Токичиро вдигна голямата желязна маша, която стоеше в огнището.

— Не е ли студено тази година, а? Да покривате така живите въглени… не може да се стоплите само като си греете пръстите. — Изрови няколко червени въглена. — Не трябва ли да сте по-щедри с въглищата? Разбирам, че досега имаше точно определено количество въглища, които да се потребяват ежедневно във всяка стая, но е голяма досада да пестиш от топлина. Моля ви, използвайте въглищата изцяло. Елате в склада и си вземете толкова, колкото ви трябват.

Отиде в помещенията на пехотинците и на самурайската прислуга и почна да окуражава хората, които доскоро се бяха стряскали от призивите да бъдат пестеливи, да употребяват повече въглища и дърва!

— Много е щедър на този си пост сега, нали? Може на господин Маймунка да му се е замаяла главата от внезапното повишение. Ако обаче го слушаме прекалено, може да си докараме такава кавга, каквато никога досега не сме чували.

Колкото и снизходителен да беше, служителите сами си слагаха граница.

Разходите за дърва и въглища в крепостта Кийосу за една година надхвърляха стойността на хиляда крини ориз. Ежегодно голямо количество дървета биваше изсичано и превръщано в пепел. За двете години служба на Мураи Нагато не бе спестено съвършено нищо. Обратно, разходът беше нараснал. И по-лошо от всичко, неговите призиви за пестеливост само потискаха и дразнеха служителите. Първото, което стори Токичиро, бе да освободи хората от това бреме. Отиде при Нобунага и направи следното предложение:

— През зимата по-младите самураи, пехотинците и прислугата прекарват дните си на закрито и само ядат, пият и говорят празни работи. Преди да почнем да пестим от въглища и дърва, смирено бих предложил Ваше Височество да вземе мерки за поправяне на тези лоши навици.