Ейджи Йошикава - Тайко

— Красиви са — каза. — Всички до една.

— Обича ли ваша чест жените? — попита малко на шега един от доставчиците.

— Обичам както жените, така и сакето — отвърна много сериозно Токичиро. — Всичко на този свят е хубаво. Ако не внимаваш, обаче, дори хубавите неща могат да се обърнат срещу тебе.

— Моля, чувствайте се свободен да се порадвате на сакето и също на младите цветя.

— Ще го направя. Между другото, изглежда се колебаете да говорим за работа, така че аз ще разчупя леда. Бихте ли ми показали книжата с описа на дърветата в планината, където бяхме днес?

Донесоха му го да го прегледа.

— А, много е подробен — отбеляза той. — И нали няма несъответствия в броя на дърветата?

— Съвършено никакви — увериха го.

— Тук пише, че в крепостта са били доставени осемстотин мерки. Може ли толкова много дървени въглища и дърва за горене да излязат от такава малка планина?

— Това е, понеже търсенето беше по-малко от предната година. Да, това е количеството от планината, която огледахме днес.

На следващата сутрин, когато търговците се появиха да поднесат почитанията си, им казаха, че Токичиро преди съмване е отишъл на планината. Поеха след него. Когато го настигнаха, даваше нареждания на група пехотинци и мести земеделци и горски селяни. Всеки човек имаше сноп въжета, отрязани на около метър дължина. Връзваха въже за всяко дърво. Като се знае, че са започнали с определен брой въжета, когато свършеха и си направеха сметка, можеше да определят общия брой дървета. Като сравни броя на дърветата с числата в описа, Токичиро почна да подозира, че последните са завишени с повече от една трета.

Той седна на един отрязан ствол и каза на един от хората си:

— Повикай доставчиците тук.

Търговците на гориво се проснаха по очи пред него. Сърцата им лудо биеха при мисълта какво има да се случи. Колкото и огледа на планината да се направят, броят на останалите неотсечени дървета не бе нещо, което един несведущ да определи лесно и всъщност отговарящите за доставките винаги бяха приемали на доверие отбелязаното в описа количество — така да се каже, бяха го поглъщали наведнъж. Сега продавачите имаха пред себе си чиновник, който нямаше да се остави да бъде заблуждаван.

— Няма ли голямо несъответствие между броя в този опис и действителния брой на дърветата?

Отговориха положително, но с колебание и изпълнени с лоши предчувствия.

— Какво значи това „да“? Коя е причината за това? Забравяте за многото години, през които сте се ползвали с покровителството на Негово Височество. Не сте ли сега неблагодарни, лъжливи и нагли и не се ли интересувате само как да направите печалба? Изглежда сте дали на лъжите си писмен вид и сте проявили алчност.

— Това не е ли малко силно казано, ваша чест?

— Числата се различават. Питам ви защо. Като се съди по написаното, само шейсет-седемдесет крини от сто поръчани, значи само шест-седемстотин от хиляда, действително се доставят в складовете.

— Не, ами, добре, как го смятате…

— Тишина! Няма извинение за това хора, които доставят гориво от тези планини, година след година да се занимават с измама на едро от такъв род. Ако съм прав, носите вина за заблуда на чиновник и ограбване на областната хазна.

— Ние… ние просто не знаем какво да кажем.

— Може да бъдете осъдени за това, което сте направили и всичкото ви имущество да бъде иззето. Обаче и предишните чиновници също са виновни в небрежност. Само за този път ще оставя да ви се размине… но при следното условие — трябва вярно да заявите броя на дърветата. Цифрите, които ми предоставяте написани, е най-добре да съответстват на действителното. Ясно ли е?

— Да, Ваше Превъзходителство.

— Има и друго едно условие.

— Ваше Превъзходителство?

— Една стара поговорка казва: „Отсечеш ли едно дърво, трябва да засадиш десет“. Според това, което видях в тези планини от вчера насам, всяка година се изсичат дървета, а не се засаждат всъщност никакви. Ако продължава така, ще има наводнения и оризищата и останалите ниви в подножието на планините ще бъдат опустошени. Областта ще бъде отслабена, а когато областта е в упадък, вие ще сте тези, които ще пострадат. Ако искате истински да спечелите, ако се надявате на същинско богатство за вашите семейства и желаете щастие за наследниците си, не трябва ли първо да направите своята област силна?

— Да — съгласиха се те.

— Като глоба и наказание за алчността ви, от сега нататък всеки път, когато отсечете по хиляда дървета, трябва безотказно да засаждате пет хиляди фиданки. Това е най-строга заповед: Съгласни ли сте?