Ейджи Йошикава - Тайко

— Почакай! Изменник!

Нобунага настигна бягащия Мимасака и го наниза на копието си.

После изтръска кръвта от острието, обърна се към хората на убития и обяви пред тях:

— Макар и да вдигна ръка срещу господаря си, този никога няма да стане управител на област. Наместо да бъдете оръдие на изменници и да оставите на децата на вашите деца покрито с позор име, поискайте прошка сега! Разкайте се!

Когато научи, че левият фланг на бунтовническите сили се е предал и Мимасака е мъртъв, Кацуие потърси убежище при майката и брата на Нобунага в крепостта Саемори.

Майката заплака и затрепери, щом чу за поражението на войската им, а Нобуюки усети тръпки.

— Най-добре ще е, ако се откажа от света — им каза Кацуие, разгроменият предводител на бунтовническите сили.

Обръсна главата си, свали доспехите и облече одеждите на будистки свещеник. На следващия ден, придружен от Хаяши Садо, Нобуюки и майка му, се отправи към Кийосу да моли прошка за своите престъпления.

Извиненията на майката на Нобунага се оказаха особено убедителни. Предварително подготвена от Садо и Кацуие, тя замоли сина си да пощади тримата мъже. Противно на техните очаквания, Нобунага не бе сърдит.

— Прощавам им — каза само той на майка си и като се обърна към Кацуие, чийто гръб се бе облял с пот, продължи: — Защо си си обръснал главата, свещенико? Що за объркан нещастник си ти! — Усмихна се неестествено и след това остро заговори на Хаяши Садо: — И ти също. Това не подхожда на мъж на твоята възраст. След като Хирате Накацукаса умря, се уповавах на тебе като на моя дясна ръка. Съжалявам, че станах причина за смъртта на Накацукаса. — Очите на Нобунага се просълзиха и за миг той млъкна: — Не, не. Тъкмо заради моето недостойно държание Накацукаса посегна на живота си и вие станахте изменници. Отсега насетне ще обмислям по-издълбоко нещата. А вие ще ми служите и напълно ще ми отдадете сърцата си. Иначе няма никакъв смисъл да бъдеш воин. Един господар ли трябва да следва самураят или да бъде безпризорен ронин?

Очите на Хаяши Садо се отвориха. Той видя какъв е всъщност Нобунага и най-сетне прозря голямата му природна надареност. Твърдо се зарече да му бъде верен и си тръгна, без да вдигне поглед от земята.

Изглежда обаче собственият брат на господаря не разбираше това. Нобуюки имаше твърде ниско мнение за великодушието на Нобунага и си помисли: „Моят буен по-голям брат не може да ми стори нищо, понеже тук е майка ни.“

Заслепен и закрилян от обичта на майка си, Нобуюки продължи да заговорничи. Нобунага със съжаление ставаше свидетел на всичко и си мислеше: „Най-добре ще е да не обръщам внимание на това, какво прави Нобуюки“. Заради него обаче много от служителите могат да се разбунтуват и да престъпят своя дълг на самураи. Макар да му е брат, заради благото на рода той трябва да умре. Намери повод, задържа Нобуюки и се отърва от него.

Никой вече не смяташе Нобунага за глупав. Напротив, всички се свиваха от страх пред ума и остротата на неговия поглед.

— Лекарството подейства малко повече от нужното — отбелязваше понякога Нобунага с дяволита усмивка.

Той обаче се бе подготвил вече. Още от по-рано не възнамеряваше да се прави на глупав, за да заблуждава служителите и роднините си. Със смъртта на баща му защитата на областта от заобиколилите я отвсякъде врагове бе станала негова отговорност. Дори понякога да се стигаше дотам да го взимат за глупак, беше надянал своята маска, за да се чувства по-сигурен. Преструваше се пред роднините и служителите си, за да заблуждава враговете и техните многобройни шпиони. През цялото време обаче Нобунага изучаваше човешката природа и всички тайни пътища на обществения живот. Понеже беше все още млад, ако се бе проявил като способен владетел, враговете му щяха да вземат предпазни мерки.

Началникът на прислугата Фуджии Матаемон влезе тичешком и извика Токичиро, който си почиваше в малката къща:

— Маймунке, ела бързо!

— Какво има?

— Викат те!

— Хъ?

— Господарят внезапно попита за теб и ми нареди да те извикам. Да не си направил нещо лошо?

— Нищо.

— Е, както и да е, идвай бързо — го подкани Фуджии и се затича в неочаквана посока.

Докато оглеждаше днес складовете, кухните и килерите за дърва и дървени въглища, нещо накара Нобунага да се замисли.

— Доведох ви го.

Щом господарят премина покрай тях, Фуджии се просна по очи. Нобунага застана на място.

— А, доведе ли го?

Погледът му се спря на фигурата на чакащия отзад Токичиро.