Ейджи Йошикава - Тайко

Нинджите бяха очите и ушите на господаря на крепостта. Всеки, който властва над крепост, живее сред нейните стени и е постоянно заобиколен от служители, трябваше да разчита на шпиони. Нобунага бе наел майстор на изкуството на нинджа. Дори и най-близките му служители обаче не знаеха кой е този човек.

Нобунага имаше трима носачи на сандалите — Матасуке, Ганмаку и Токичиро. Макар да бяха слуги, те обитаваха отделни жилища и се редуваха да стоят на пост близо до градината.

— Какво има, Ганмаку?

Токичиро и Ганмаку бяха близки приятели. Ганмаку лежеше под тънкия юрган и спеше. Нищо не обичаше повече от съня и при първа възможност потъваше в него.

— Коремът ме боли — се обади Ганмаку изпод юргана.

Токичиро дръпна края на завивката.

— Лъжеш. Ставай. Тъкмо се върнах от града и на път за насам донесох нещо вкусно.

— Какво? — Ганмаку подаде глава навън, но, като разбра, че е бил измамен, отново се скри под юргана.

— Глупак! Я не дразни болния човек. Махай се. Пречиш ми.

— Моля те, стани. Матасуке не е тук и има нещо, за което искам да те питам.

Ганмаку с неохота излезе изпод постелката:

— Тъкмо когато човек е заспал…

Като проклинаше, той стана и отиде да си изплакне устата с вода от един извор в градината. Токичиро го последва навън.

Къщичката бе сенчеста и скрита в най-вътрешната част на крепостния двор. Гледката отгоре към целия град под крепостта караше сърцето да се чувствува по-широко.

— Какво има? Какво искаш да ме питаш?

— Нещо за снощи.

— Снощи ли?

— Може да се преструваш, че не разбираш, но аз знам. Мисля, че си ходил до Нагоя.

— О, така значи?

— Ходил си, мисля, да подслушваш в крепостта и си чул таен разговор между управителя и Шибата Кацуие.

— Ш-ш-ш, Маймунке! Внимавай какво приказваш!

— Добре, кажи ми тогава истината. Не се бой от приятеля си. От дълго време я знам, но не казвам нищо и те наблюдавам. Ти си нинджа на господаря Нобунага, нали?

— Не мога да се меря с твоята наблюдателност, Токичиро! Как откри?

— Ами ние живеем на едно и също място, нали така? И за мен Нобунага е много важен като господар. Макар да си мълчат за това, хора като мен се тревожат за него.

— Това ли бе, което искаше да ме питаш?

— Кълна се в боговете, Ганмаку, че няма да проговоря пред никого другиго.

Ганмаку впери поглед в Токичиро.

— Добре, ще ти кажа. Но сега е ден и може да ни видят. Изчакай да дойде подходящо време.

По-късно Ганмаку му разказа какво става в рода. Сега, когато разбираше и съчувстваше на положението на господаря Нобунага, Токичиро можеше още по-добре да му служи. Нямаше и най-малки съмнения относно бъдещето на своя млад и самотен господар, заобиколен от заговорничещи служители като тези в Нагоя Служителите на Нобухиде се канеха да изоставят Нобунага и само Токичиро, който от кратко време бе с него, му имаше вяра.

„Чудя се как господарят ми ще се измъкне от това положение“, си помисли Токичиро. Все още само слуга, той можеше единствено с благоговение да гледа отдалеч.

Наближаваше краят на месеца. Нобунага, който обикновено излизаше само с малко на брой служители, неочаквано поиска кон, възседна го и излезе от крепостта. От Кийосу до Морияма имаше около три часа път пеша и той обикновено яздеше в галоп дотам и се връщаше преди закуска. Днес обаче Нобунага обърна на кръстопътя коня си на изток и тръгна встрани от Морияма.

— Господарю!

— Къде ли отива сега?

Изненадани и объркани, петима-шестимата му придружители се понесоха след него. Пехотинците и носачите на сандали, разбира се, останаха назад и се завлачиха по пътя. Само двама от слугите, Токичиро и Ганмаку, макар и да изоставаха, продължиха да бягат отчаяно, решени да не изпускат от очи коня на господаря си.

— За бога! Нещо лошо има да се случи! — възкликна Токичиро.

Спогледаха се, без да забравят, че трябва да пазят пълно мълчание. Нобунага яздеше право към крепостта Нагоя — както бе казал Ганмаку на Токичиро, това беше средището на заговора за замяната на Нобунага с неговия по-малък брат!

Нобунага, както винаги непредвидим, пришпори коня си към изпълненото със заплахи място, където никой не знаеше какво може да се случи. Нямаше по-опасен начин на действие и Ганмаку и Токичиро се страхуваха, че нещо може да се случи на господаря им.

Най-изненадани от неочакваното посещение обаче бяха управителят на крепостта Нагоя, Хаяши Садо и неговият по-малък брат. Един изпаднал в паника служител връхлетя в стаята в сърцето на твърдината.