Ейджи Йошикава - Тайко

— Може и така да е. Може да е непочтително да се говори това, но Кемоцу, аз и повечето служители съжаляваме, че сме подчинени на този глупав човек. Само хора като Шибата Кацуие и Хаяши Мимасака се радват на такъв господар.

— Не е така. Каквото и да казват хората, не мога да повярвам това. Жив ли ще съм аз или не, вие всички трябва да следвате Негово Височество, точно такъв, какъвто е, до горчивия край.

— Не се тревожете за това. Не възнамерявам да се откажа от принципите си, дори и да загубя благоразположението на своя господар.

— Тогава мога да бъда спокоен. Но аз бързо съм се превърнал в старо дърво. Като присадени клони, вие ще трябва да служите на моето място.

Когато по-късно размисляха за това, Городзаемон и Кемоцу разбраха, че в техния разговор с Накацукаса онази вечер е имало много на брой загатвания, но тогава те се върнаха у дома си, без да се досетят, че баща им е решен да умре.

Самоубийството на Хирате Накацукаса бе открито на следващата сутрин. Беше разрязал корема си по великолепен начин. Братята не можаха да открият върху мъртвото му лице нито следа от съжаление или горчивина. Не остави на семейството си завещание — само писмо, адресирано до Нобунага. От всяка една дума лъхаше дълбоката и трайна вярност на Накацукаса към неговия господар.

Когато научи за смъртта на главния служител, по лицето на Нобунага се изписа израз на страшна изненада. До самата си смърт Накацукаса бе поучавал своя повелител. Познаваше естествената му надареност и недостатъците му и когато Нобунага изчете документа, дори още преди очите да са се напълнили със сълзи, неговите гърди бяха пронизани от остра като от плясване с камшик болка.

— Старче! Прости ми! — изрида той.

Беше наранил Накацукаса, който бе негов служител, но му бе също и по-близък дори от собствения баща. А при случката с коня както обикновено бе наложил на Накацукаса собствената си воля.

— Повикайте Городза.

Когато главният топчия се проспа по очи пред него. Нобунага седеше на пода и го гледаше.

— Посланието, което ми остави твоя баща, ме прониза в сърцето. Никога не ще го забравя. Нямам друго извинение, освен това — канеше се да се просне по очи пред Городза, но младежът объркано го хвана за ръцете в знак на почит. Господар и служител се прегърнаха един друг разплакани.

Същата година господарят на Ода построи в града под крепостта храм, който посвети на спасението на душата на своя стар настойник.

— Какво име да дадем на храма? — попита го храмовият настоятел. — Като основател ще трябва да посъветвате главния свещеник относно избора на името.

— Старецът би бил по-доволен от избрано от самия мен име.

Взе четка и написа: „Храм Сейшу“. След това, макар рядко да уреждаше възпоменателни служби или да седеше със свещениците да чете сутрите, често тръгваше внезапно към храма.

— Старче! Старче!

Мърмореше си, докато обикаляше около светилището и после също така изведнъж се връщаше в крепостта. Тези ходения изглеждаха като прищевки на луд човек. Веднъж, докато бе на лов със соколи, внезапно откъсна от месото на едно птиче и го хвърли във въздуха с думите:

— Старче! Вземи, каквото съм уловил!

Друг път, докато ловеше риба, плесна с крак във водата и възкликна:

— Старче! Стани Буда!

Буйството в гласа и погледа му разтревожи прислугата.

Нобунага навърши двадесет и една през първата година на Коджи. През май намери повод да започне война с Ода Хикогоро, номиналния предводител на рода Ода. Нападна неговата крепост в Кийосу и след като я превзе, се пренесе от Нагоя там.

Токичиро със задоволство наблюдаваше издигането на своя господар. Откъснатият Нобунага бе заобиколен от враждебни роднини, между тях чичовци и братя, и задачата да ги очисти от пътя си бе много по-належаща от борбата с други врагове.

— Трябва да бъде наблюдаван — бе предупредил Хикогоро.

Като упражняваше върху него натиск при всяка възможност, той замисляше гибелта на Нобунага. Управителят на крепостта Кийосу, Шиба Йошимуне и неговият син Йошикане поддържаха Нобунага. Когато Хикогоро откри това, ядосано възкликна:

— Какъв урок по неблагодарност! — и нареди управителят да бъде екзекутиран.

Йошикане избяга при Нобунага, който го укри в крепостта Нагоя. Същия ден Нобунага поведе своите отряди срещу Кийосу, като събра мъжете си с бойния вик:

— Да отмъстим за областния управител!

За да нападне главата на рода, Нобунага трябваше да има правото на своя страна. Но това беше също възможност да отстрани някои от пречките по пътя си. Повери крепостта Нагоя на чичо си Нобумицу, но този скоро стана жертва на наемен убиец.