Ейджи Йошикава - Тайко

— Господарят Иеясу отвърна, че господарят Хидейоши е този, който не го разбирал — съобщи един от тях.

Хидейоши се усмихна пресилено и отговори:

— Иеясу е този, който не разбира какво всъщност мисля.

Във всеки случай времето, прекарано от него в Сакамото, бе изцяло посветено на работа. Крепостта беше едновременно средище на войските му в Исе и южна Овари и място, от което се разклоняваше мрежата за разузнаване и преговори, покрила цялото пространство от севера до западните области. Сакамото бе много по-удобна за тайни планове от Осака. Вестоносците освен това можеха да влизат и излизат оттам, без да привличат прекалено много внимание.

На пръв поглед двете области на влияние изглеждаха ясно разграничени — на изток и североизток — Иеясу, в столицата и западно от нея — Хидейоши. Дори в Осака, седалището на Хидейоши, имаше обаче много хора, които поддържаха Токугава. Не можеше да се каже, че и при двора няма такива, които чакат сгромолясването на Хидейоши.

Даже в самурайските родове се случваше бащите и майките да са на служба при областните управители на Осака и Киото, а синовете — във войската на пълководците на изтока. Братя се оказваха разделени между двете враждуващи страни. Така кървавата разпра не пощади и отделните семейства.

Хидейоши познаваше горчивите изпитания, които носи със себе си войната. Сраженията бушуваха още от времето, докато растеше в старата къща на майка си в Накамура. През всичките години на неговите странствания положението остана същото. С появата на Нобунага за известно време страданията на народа станаха дори още по-тежки, но управлението му донесе на обикновените хора и много радост и надежда. Всички вярваха, че Нобунага ще сложи началото на траен мир в страната. Той обаче бе погубен, преди да е довършил и наполовина делото си.

Хидейоши се беше зарекъл да продължи онова, което смъртта на Нобунага прекъсна. Усилията му, плод на толкова дни без отдих и безсънни нощи, го доведоха на една крачка от целта. Сега предстоеше да направи именно тази последна стъпка. Можеше да се каже, че все едно е изкачил деветстотин от хилядата разкрача по пътя си. Последните сто обаче бяха най-трудните. По начало му бе ясно, че ще дойде време, когато ще срещне последната пречка преди целта — Иеясу — и ще се наложи или да го отстрани, или направо да го погуби. Когато мигът настъпи обаче, Хидейоши откри, че трудностите надминават очакванията му.

През време на десетте дни, които той прекара в Сакамото, Иеясу на свой ред доведе войската си чак до Кийосу. Ясно беше, че намерението му е да разбуни Исе, Ига и Кюшу подобно на гнездо на оси и после да настъпи на запад, да влезе в Киото и с един удар, като буреносен вятър, да обсади Осака.

Но и Иеясу не смяташе, че напредъкът му ще бъде лесен. Също като Хидейоши, той очакваше по пътя към Осака да бъде въвлечен в решаващото голямо сражение. Къде обаче ще се състои то? Единственото място, което осигуряваше достатъчно простор за този двубой на изтока и запада, беше широката равнина на Ноби, покрай брега на река Кисо.

По-дейната от двете страни щеше да си спечели преимущество, като първа построи укрепления по високите места. Докато Иеясу вече се бе погрижил за това и добре се беше подготвил, за Хидейоши можеше да се каже, че се окопити малко късно. Дори на вечерта на тринадесетия ден от месеца той още не се бе помръднал от Сакамото.

Тази привидна бавност обаче не беше, както изглеждаше на пръв поглед, следствие от невнимание. Хидейоши знаеше, че Иеясу не може да бъде сравняван нито с Мицухиде, нито с Кацуие. Забавянето му беше нужно, за да завърши приготовленията си. Чакаше да спечели на своя страна Нива Нагахиде, чакаше да се увери, че Мори в западните области няма да предприемат нищо против него, чакаше да се справи с опасните остатъци от монасите-воини на Шикоку и Кюшу, чакаше, най-сетне, за да преодолее съпротивата на пълководците в близките Мино и Овари.

Потокът от вестоносци нямаше край и Хидейоши ги приемаше дори по време на хранене. Тъкмо бе свършил с обяда и оставяше клечките за ядене, когато пристигна ново съобщение. Протегна ръка, за да вземе кутията с писмото.

Беше нещо, което отдавна чакаше — отговор от Бито Джинемон, пратен по-рано като втори пратеник в крепостта на Икеда Шоню в Огаки. Дали новината е добра или лоша? От посланиците в други крепости още нямаше никакво съобщение. Хидейоши отвори писмото с чувството, че отваря оракулско предсказание и го зачете.