Ейджи Йошикава - Тайко

— Доведете ми някой кон със здрави крака — нареди той, веднага щом свърши с обеда.

След това препусна нанякъде, придружен само от няколко лековъоръжени ездачи.

— За къде тръгвате, господарю? — попита един от военачалниците, който го настигна с бесен галоп.

— Искам с мен да дойдат само няколко души — отвърна Хидейоши. — Ако сме твърде много, ще ни забележи врагът.

Минаха бързо през селото Хагуро, където се твърдеше, че бил убит Нагайоши и изкачиха връх Ниномия. Оттам Хидейоши можеше да огледа главното вражеско укрепление на Комаки.

Обединените сили на Нобуо и Иеясу наброяваха според сведенията около шестдесет и една хиляди. Хидейоши присви очи и впери поглед в далечината. Обедното слънце светеше ослепително ярко. Мълчаливо сложи ръка над челото си и се загледа неподвижно към Комаки, покрит с неприятелски отряди.

Този ден Иеясу още беше в Кийосу. По-рано бе отишъл до върха, даде указания за подреждането на войските и бързо се върна. Сякаш някой майстор на играта го изключително внимателно придвижваше по дъската един-единствен пул.

Вечерта на двадесет и шести Иеясу получи потвърждение на слуха, че Хидейоши е вече в Гифу. Седеше в една от стаите заедно със Сакакибара, Хонда и няколко други служители. Тъкмо им докладваха, че строежът на укрепленията на връх Комаки е завършил.

— Значи Хидейоши се е появил? — промълви на себе си Иеясу.

Спогледа се с останалите мъже и се усмихна. Кожата под очите му се набръчка като на костенурка. Всичко вървеше точно според предвижданията му.

Хидейоши винаги се бе показвал бърз и това, че сега не действаше с обичайната припряност, отначало създаде на Иеясу доста грижи. Дали ще се укрепи в Исе или ще излезе източно от равнината на Ноби? Докато още бе в Гифу, той можеше да поеме и в двете посоки. Иеясу зачака следващото известие. Когато то пристигна, разбра, че противниците са построили мост през река Кисо и сега са при крепостта Инуяма.

Повелителят на Токугава получи тези последни сведения привечер на двадесет и седмо число от месеца. По изражението на лицето му всички присъстващи разбраха, че времето за действие е дошло. През нощта направиха последни приготовления за битката. На двадесет и осми, под ударите на барабаните и с развети знамена, войската на Иеясу настъпи към връх Комаки.

Нобуо се беше върнал в Нагашима, но известен за положението, незабавно забърза към Комаки, за да се присъедини към своя съюзник.

— Чух, че само силите на Хидейоши наброявали осемдесет хиляди, а заедно с тези на съюзниците му стават над сто и петдесет хиляди — отбеляза синът на Нобунага, сякаш въобще не съзнаваше, че тъкмо той даде повод за това голямо сражение.

Трепкането на погледа му говореше за чувства, които не успява да запази скрити в гърдите си.

Докато минаваше вечерта през крепостната порта, Шоню сбърчи нос от дима на кухненските огньове.

Само като видяха лицето му, войниците на Икеда получиха лоши предчувствия. Всички знаеха, че недоброто настроение на Шоню се дължи на поражението на Нагайоши. Заради неговата грешка съюзниците получиха тежък удар още в началото на войната, преди главнокомандващият Хидейоши да се е появил на бойното поле.

Икеда Шоню винаги бе живял със самочувствието, че никой няма за какво да го укори и сега, след четиридесет и осем години като воин, този неуспех идваше най-малкото неочаквано.

— Ела насам, Юкисуке. Терумаса, ела и ти. И старшите служители също.

Беше седнал с кръстосани крака в залата на главното укрепление и викаше двамата си синове заедно със служителите.

— Бих искал да чуя от вас откровени мнения. Погледнете първо това — и той извади от кимоното си една карта.

Мъжете си запрехвърляха листа от ръка на ръка. Всички разбраха какво предлага Шоню.

Върху картата с червено мастило беше нанесена права линия — от Инуяма, през планините и реките, до Окадзаки и Микава. След като я погледнаха, присъстващите мълчаливо зачакаха какво още ще им каже техният господар.

— Ако за известно време оставим настрана Комаки и Кийосу и направо настъпим с хората си към главната крепост на Токугава в Окадзаки, без съмнение дори Иеясу няма да знае какво да прави. Единственото, за което трябва да се погрижим, е войската ни да остане незабелязана от противника на връх Комаки.

Никой не бързаше да отговори. Замисълът беше съвсем необичаен. Ако допуснат и една грешка, тя можеше да свърши с такова поражение, от което съюзниците им да не успеят да се оправят.