Ейджи Йошикава - Тайко

Истината беше, че Хидейоши взе решение още на връщане от Инуяма. Свика съвета, не защото не можеше сам да даде отговор на Шоню. Всъщност, повика военачалниците при себе си, тъкмо понеже вече бе решил — просто държеше хората да разберат, че иска да чуе и техните мнения. В крайна сметка пълководците се върнаха по местата си с впечатлението, че планът надали ще бъде приведен в изпълнение.

Вътре в себе си обаче Хидейоши вече бе готов да действа. Ако не приеме предложението на Шоню, положението ще се окаже извънредно неудобно за него и за зет му Нагайоши. Освен това беше сигурно, че ако сега не се съобрази с тях, огорчението непременно ще излезе по-късно наяве.

Във военно отношение това можеше да се окаже изключително опасно. Хидейоши направо се боеше, че недоволството на Шоню може да даде на Иеясу повод да изкуши този човек да мине на негова страна.

„Икеда Шоню е сега под мое началство. Прибързаността му не е неоправдана при условие, че усеща честта си засегната“, помисли си Хидейоши.

Така или иначе се бе стигнало до задънена улица. По някакъв начин трябваше да се предизвика промяна.

— Така — каза на глас Хидейоши. — Няма нужда да чакам Шоню да идва утре сутринта. Ще пратя човек при него още тази вечер.

Получил писмото, Шоню направо се понесе към стана на своя господар. Беше четвъртият час на нощта и съвсем тъмно.

— Взех решение, Шоню.

— Чудесно! Ще ми окажете ли честта да възложите на мен изненадващото нападение над Окадзаки?

До изгрев-слънце всички подробности бяха вече уговорени. Шоню закуси заедно с Хидейоши и се върна след това в Инуяма.

На следващия ден бойното поле изглеждаше все така заспало, но всъщност се забелязваха слаби признаци на някакво неясно раздвижване.

Откъм Онавате в небето отекна стрелба и от двете страни. По пътя за Увацу в далечината се виждаха облаци прах и пясък. Две-три хиляди бойци от западната войска започваха атака на вражеските укрепления.

— Напред!

Военачалниците погледнаха в далечината и усетиха в гърдите им да се надига силна възбуда. Този миг наистина можеше да стане повратна точка в историята на страната. Бъдещето щеше да принадлежи на този от двамата противници, който сега спечели победата.

Иеясу знаеше, че Нобунага бе някога човекът, от когото Хидейоши се боеше най-много и когото уважаваше повече от всички. Сега обаче на първо място при него в това отношение бе излязъл самият Иеясу. Тази сутрин в целия стан на връх Комаки не се помръдна и едно знаме. Сякаш беше дадена най-строга заповед да не се отвръща на малките дружини нападатели от западната войска, които просто проверяват състоянието на вражеската защита.

Дойде вечерта. Един от отрядите на Хидейоши, оттеглящ се след нападение, донесе със себе си сноп вражески позиви, събрани по пътя за главния лагер.

След като прочете един от тях, господарят направо побесня.

Хидейоши предизвика самоубийството на господаря Нобутака, сина на неговия предишен повелител — Нобунага, комуто дължеше толкова много. Сега той вдига ръка срещу господаря Нобуо. Този човек постоянно предизвиква раздори във военното съсловие, докарва беди на простолюдието и стана главната причина за сегашната война, в която с всички средства преследва свои лични цели.

Листчето продължаваше с обяснение, че Иеясу имал пълното оправдание да вдигне оръжие, тъй като така му повелявал нравственият дълг.

Рядък за Хидейоши гняв се изписа по лицето му.

— На кой от противниците е дело това писание? — попита той.

— На Ишикава Кадзумаса — бе отговорът.

— Писар! — провикна се Хидейоши. — Наредете навсякъде да се поставят стълбове със следното известие: „Който вземе главата на Ишикава Кадзумаса, получава награда от десет хиляди крини ориз“.

Дори след като даде това нареждане, гневът на Хидейоши не стихна. Повика присъстващите наблизо военачалници и сам им даде заповед за нападение.

— Значи така действа този проклетник Кадзумаса! — възмути се. — Вземете някой от запасните отряди и помогнете на нашите, които атакуват поделението на Кадзумаса. Нападайте го през цялата нощ и не му давайте време да си поеме дъх.

Накрая поиска ориз и настоя веднага да му донесат вечерята. Никога не забравяше да се нахрани. Дори и докато ядеше обаче, между Гакуден и Инуяма продължаваха да сноват вестоносци.

Накрая пристигна окончателното съобщение от Шоню. Хидейоши промърмори нещо на себе си и бавно обра супата от дъното на купичката. Същата вечер някъде далеч зад лагера се дочу стрелба от мускети. Гърмежите отекваха на различни места и продължиха до следващия ден. От другата страна продължаваха да смятат това за начало на общо нападение на западната войска.