Ейджи Йошикава - Тайко

Всичко предишния ден обаче всъщност беше само заблуждаващ ход на Хидейоши. Същинските приготовления — за изненадващото нападение на Шоню над Окадзаки — ставаха в Инуяма.

Замисълът беше да отвлекат вниманието на Иеясу, докато отрядите на Шоню настъпят по задни пътища и нанесат удар по неговата главна крепост.

Тази войска бе съставена от четири поделения: първото — шест хиляди начело с Икеда Шоню; второто — три хиляди, предвождани от Мори Нагайоши; третото — също три хиляди, възглавени от Хори Кютаро и четвъртото — осем хиляди на Мийоши Хидецугу.

Естествено, челните първи и втори отряд съставляваха главната сила на нападението. Бойците в тях бяха решени на победа или смърт.

Беше шестият ден от четвъртия месец. Двадесетте хиляди войници на Шоню изчакаха да се смрачи напълно и тръгнаха от Инуяма при най-строга тайна. Знамената им бяха наведени надолу, а копитата на конете — увити с парцали. Яздиха през цялата нощ и посрещнаха утрото при Моногуруидзака.

Мъжете ядоха от припасите си и спряха за кратка почивка, после продължиха и се разположиха на стан при село Камиджо. Оттам пратиха група разузнавачи до крепостта Отеме.

От по-рано Шоню бе изпроводил при началника на крепостта Морикава Гонемон предводителя на Сините чапли, Сандзо. Тогава този обеща да измени на Иеясу, но сега, просто за да е сигурен, господарят прати Сандзо отново.

Шоню вече бе навлязъл дълбоко в земите на врага. Войската с всеки изминат час наближаваше главната крепост на Иеясу. Там, разбира се, отсъстваха и господарят на укреплението, и всичките му пълководци и войници, отишли да се сражават при връх Комаки. Сега Шоню щеше да насочи своя смъртоносен удар срещу един пуст дом — родната област на рода Токугава се бе превърнала в подобие на празен пашкул.

На началника на крепостта Отеме, който се готвеше да премине от страната на Иеясу на тази на Шоню, Хидейоши вече беше обещал владения на стойност петдесет хиляди крини ориз.

Портите на укреплението бяха отворени и предводителят на защитниците сам излезе да посрещне своите нови съюзници. Поведе ги напред към вътрешността. През време на стария шогунат самурайското съсловие съвсем не беше в завидно положение. Също и при управлението на Иеясу много от подчинените му господари и служители не само се сражаваха в битки, но и работеха по полето, копаеха нивите и вършеха друга черна работа, за да се прехранват. Ядяха студен ориз и проста каша. Най-сетне, след толкова преодолени трудности, станаха достатъчно силни, за да се противопоставят на Хидейоши. Въпреки всичките тези изпитания, дори и сред тях имаше самураи като Морикава Гонемон.

— Генерале Гонемон — започна Шоню с грейнало от щастие лице, — благодарен съм ви, че удържахте на дадената дума и излизате днес да ни посрещнете. Ако успеем в замислите си, веднага ще получите от господаря Хидейоши обещаните имения.

— Господарят Хидейоши вече ми прати снощи писмо, с което ми ги дарява.

Този отговор на Гонемон още веднъж накара Шоню да се изненада от бързината и ловкостта на Хидейоши.

Войската се раздели на три части и се отправи към равнината на Нагакуте. Минаха покрай друга една крепост — Ивасаки. Защитаваха я само двеста и тридесет души.

— Оставете ги. Такова малко укрепление надали си заслужава усилията за превземането. Да не си губим времето по пътя.

Шоню и Нагайоши погледнаха настрана към стените, сякаш това не е нищо повече от прах в очите им. Тъкмо когато подминаваха обаче, отвътре ги засипаха с пушечен огън. Един от куршумите одраска задницата на Шонювия кон. Животното се изправи на задни крака и едва не хвърли ездача си от седлото.

— Що за дързост!

Господарят вдигна камшика си и се провикна към войниците от първия отряд:

— Веднага довършете тази жалка крепост!

Отрядите получиха заповед за първото си нападение. Цялата ярост, която бяха трупали, сега намери излаз навън. Двама от офицерите поведоха всеки по хиляда души и атакуваха крепостта. Дори много по-силно укрепление не би могло да устои на напора им, а това се защитаваше от съвсем малко хора.

Само за едно мигване на окото каменните стени бяха изкатерени, ровът — преминат и постройките — подпалени. Черен пушек затъмни слънцето. Тогава самият началник на крепостта излезе да се сражава и падна в битката. Всички защитници загинаха, с изключение на един, който избяга и се завтече към връх Комаки да съобщи на Иеясу за станалото. Докато траеше битката, вторият отряд на Нагайоши доста изпревари първия. Сега хората си починаха и ядоха от припасите си.