Ейджи Йошикава - Тайко

Наобиколиха го и го поведоха със себе си към река Канаре, в безопасност.

Пътьом хванаха едни избягал кон и Хидецугу най-сетне се озова отново на седлото. Щом обаче спряха да починат за малко на някакво място, наречено Хосогане, врагът ги нападна отново и пак ги обърна в бягство. Отправиха се в посока към Инаба.

Така четвъртото поделение беше разгромено. Третото, начело с Хори Кютаро, се състоеше от около три хиляди души. Отделените части на войската поддържаха помежду си разстояние от час-час и половина път и помежду им постоянно сновяха хора за свръзка, тъй че ако хората най-отпред спрат за почивка, онези по-назад също да прекъснат ход.

Внезапно Кютаро сви ръка до ухото си и се заслуша.

— Това е стрелба, нали?

В същия миг при тях връхлетя на кон едни от Хидецугувите служители.

— Нашите са напълно разбити. Хората на Токугава пометоха всичко по пътя си и дори съдбата на господаря Хидецугу е неясна. Веднага се връщайте! — почти изпищя той.

Кютаро остана изненадан, но успя да задържи израза на лицето си както обикновено.

— Вие в отряда на вестоносците ли сте?

— Защо питате за това сега?

— Ако не сте от вестоносците, какво сте се разбързали насам? Да не сте избягали от битката?

— Не! Идвам да ви предупредя за положението. Не знам дали и това е проява на страхливост, но сега искам колкото може по-бързо да предупредя господарите Нагайоши и Шоню.

С тези думи за довиждане мъжът шибна коня си и се изгуби в посока към следващия отряд по-напред.

— След като вместо вестоносец пристига служител, може само да предполагаме, че нашите в тила са напълно разбити.

Кютаро потисна нетърпението си да действа и остана още за миг седнал на своето походно столче.

— Всички да дойдат тук!

Вече разбрали какво е станало, офицерите и войниците се събраха наоколо му с пребледнели лица.

— Хората на Токугава се канят да ни нападнат. Не хабете напразно куршуми. Преди да стреляте, изчакайте врагът да се приближи на шейсет разкрача.

После обясни как да се разположат отделните части и накрая завърши:

— За всеки убит неприятел давам по сто крини ориз.

Очакванията му бяха съвсем правилни. След като помете отряда на Хидецугу, войската на Токугава сега връхлиташе и върху неговия. Самите неприятелски предводители бяха стреснати от яростта на своите хора.

Устата на конете бяха целите в пяна, човешките лица — изопнати от напрежение, а оръжието — покрита с кръв и прах. Докато войниците на Токугава все повече и повече се приближаваха до обсега на пушките, Кютаро само ги наблюдаваше внимателно. Накрая даде заповед:

— Огън!

В същия миг се разнесе страхотен гръм и всичко потъна в облак дим. За мускетите с фитил времето за презареждане, дори при опитни стрелци, беше някъде към пет-шест вдишвания. Заради това залповете се изстрелваха на смени. Така куршумите се изсипваха върху противника нагъсто и начесто. При този отпор нападателите изпаднаха в объркване и голям брой от тях изпопадаха на земята под облаците от барутен дим.

— Предупредени са били!

— Спрете! Отстъпвайте!

Предводителите на Токугава даваха заповеди за оттегляне, но устремът на техните войници не можеше да бъде спрян толкова лесно.

Кютаро видя, че сгодният миг е настъпил и извика на хората си да минат в нападение. Вече беше ясно на чия страна ще бъде победата. Доскорошните победители сега сами преживяха онова, което преди малко се случи на Хидецугу.

Отрядът копиеносци на Хори Кютаро беше прочут в цялата войска на Хидейоши със своята бързина и сила. Сега конете на опитващите се да избягат военачалници се запрепъваха в труповете на хора, пронизани от оръжията на този отряд. В крайна сметка пълководците на Токугава спасиха живота си, тичайки пред насочените към тях копийни остриета. Сабите безпомощно се мятаха зад гърбовете им.

Равнината при Нагакуте беше покрита с тънко було от барутен дим и изпълнена от зловонието на мъртви тела и кръв. Лъчите на утринното слънце се пречупваха във всички цветове на дъгата.

Над местността вече се беше възцарил мир, но донеслите опустошение войници сега се насочваха към Ядзако, подобни на привечерни дъждовни облаци. Сражението водеше към ново сражение, безкрайни сблъсъци и разруха.

Кютаро не се увлече в преследване на отрядите на Токугава.

— Задните отряди да не идват с нас — нареди той. — Минете по заобиколния път за Инокойоши, за да посрещнем врага от две страни.