Ейджи Йошикава - Тайко

— Възнамерявам да предложа този план на господаря Хидейоши. Ако всичко мине успешно, и Нобуо, и Иеясу сами ще паднат в ръцете ни.

Шоню искаше да се отличи с нещо, за да изкупи поражението на своя зет и да затвори устата на хората, които сега пръскаха за него недоброжелателни слухове. Макар присъстващите да разбираха тези му намерения, никой не успяваше да открие слабо място и в самия план. Никой не беше готов да заяви:

— Не, прекалено хитрите замисли рядко са успешни. Това тук е опасно.

В края на съвещанието замисълът на Шоню получи единодушно одобрение. Всички военачалници замолиха да бъдат сложени в първите редици, които ще проникнат на вражеска земя, за да ударят Иеясу в самото сърце на неговата област.

Подобен план изпробва при Шидзугатаке племенникът на Шибата Кацуие, Генба. При все това Шоню бе готов да се застъпи за идеята си пред Хидейоши и заяви:

— Утре отиваме в главния лагер в Гакуден.

Цяла нощ прехвърля замисъла през главата си. Призори обаче от Гакуден пристигна вестоносец, който му съобщи:

— Днес господарят Хидейоши ще прави обиколка на частите и най-вероятно ще спре по обяд в Инуяма.

Хидейоши наистина излезе от Гакуден, придружаван от десет оръженосци и приближени служители. Лекият ветрец на четвъртия месец повяваше над главата му. Огледа внимателно стана на Иеясу на връх Комаки и вражеските укрепления в околността и после тръгна по пътя за Инуяма.

При срещите си с Шоню Хидейоши се отнасяше към него като към стар приятел. По времето, когато бяха млади самураи в Кийосу, Шоню, Хидейоши и Инучийо често излизаха да си пийнат заедно.

— Между другото, как е Нагайоши? — попита той сега.

Първоначалната вест беше, че Нагайоши е убит, но той всъщност бе само тежко ранен.

— С прибързаността си моят зет съвсем обърка нещата, но поне възстановяването му също мина бързо. Иска само да излезе възможно най-скоро на бойното поле, за да очисти името си от срама.

— От всички вражески укрепления на връх Комаки днес кое ви се видя най-силно, Ичимацу? — обърна се Хидейоши към един от служителите си.

Обичаше да задава такива въпроси, за да слуша после как младите воини изказват своите мнения.

В случаи като този всеки от приближените служители около него бързаше да заяви какво мисли. Щом спорът се разгорещеше, Хидейоши също влизаше в него и за външен човек ставаше трудно да каже дали спорят господар и служителите му или просто приятели. Щом Хидейоши обаче приемеше отново сериозен вид, всички веднага се укротяваха.

Сега Шоню седеше до него и най-сетне се намеси в разговора.

— И аз имам нещо, за което много бих искал да поговоря с вас.

Хидейоши се наведе на другата страна, за да го изслуша и кимна. После нареди на всички да се оттеглят.

Ветре останаха само Шоню и Хидейоши. Това беше залата на главното укрепление и тъй като наоколо им имаше много празно място, нямаше нужда да се пазят от подслушване.

— За какво става точно дума, Шоню?

— Днес сте обиколили частите и предполагам, имате доста наблюдения. Смятате ли, че укрепленията на Иеясу на връх Комаки нямат слабо място?

— Е, построени са превъзходно. Не мисля, че друг освен Иеясу би успял за толкова кратко време да издигне такива укрепления.

— И аз излизах неведнъж да ги огледам и не виждам как можем да нападнем — отбеляза Шоню.

— При това положение просто ще стоим едни срещу други — отвърна Хидейоши.

— Иеясу разбира кого има насреща и затова действа предпазливо — продължи Шоню. — От друга страна и нашите войници знаят, че сега за първи път влизаме в битка с прочутите отряди на рода Токугава. Естествено, че ще се стигне до това само да се гледаме.

— Наистина, от доста дни не са се чували дори изстрели. Едно много тихо сражение е това.

— Е, ако мога…

И Шоню приседна по-наблизо, разтвори своята карта и с въодушевление се зае да разяснява плана си.

Хидейоши го слушаше също така жадно и постоянно кимаше. Изражението на лицето му обаче не показваше, че лесно би дал съгласието си.

— Ако получа позволението ви, ще вдигна на крак целия си род, за да нападнем Окадзаки. Щом Иеясу веднъж научи, че конете ни тъпчат земята на неговата родна област, надали ще е вече от значение колко добре се е укрепил на връх Комаки и какъв голям пълководец е той. Позициите му ще се срутят отвътре, дори без да сме го нападали.

— Ще обмисля това — каза Хидейоши, избягвайки да отговори направо. — Но вие обмислете всичко още една вечер — вече не като ваш собствен замисъл, а погледнато отстрани. Самата дързост на плана го прави опасен.