Ейджи Йошикава - Тайко

— Преди време ви бях дал обещание и сега поставям на ваше разположение един отряд, който въоръжих с парите, спечелени от разчистването на малко пустеещи земи наблизо.

— Е, елате тогава с нас, Сакичи. Тръгнете след обоза отзад.

Цената на тези хора и коне беше повече от десет хиляди крини ориз и Хидейоши остана твърде впечатлен от предприемчивостта на Сакичи.

Същия ден мнозинството от войниците мина през Киото и пое по пътя за Оми. На Хидейоши всяко дърво и стръкче тук навяваше спомени за превратностите на неговата младост.

— Ето го и връх Бодай — промълви той сам на себе си.

Вдигна поглед към възвишението и си спомни за неговия господар, Такенака Ханбей, отшелника от връх Курихара. Сега, като размислеше, бе благодарен, че през време на тази своя младост не е пропилял и един ден напразно. Тъкмо превратностите и борбите от онова време го бяха направили това, което е сега. Този тъмен свят със своите подмолни течения всъщност бе благословия за него.

Ханбей, който прие Хидейоши като свой господар, бе от онези верни приятели, които не можеш да забравиш. Дори и след смъртта му, Хидейоши винаги, когато срещнеше някаква трудност, си помисляше: „Защо само Ханбей не е тук?“. Въпреки това остави човека да умре, без да е получил каквото и да било в отплата. Клепките на Хидейоши внезапно овлажняха от сълзи на тъга, които замъглиха вида на връх Бодай пред очите му.

Спомни си и за сестрата на Ханбей, Ою…

В същия миг забеляза под сянката на боровете край пътя качулката на будистка монахиня. Погледът й за миг се срещна с този на Хидейоши. Той дръпна поводите на коня и изглежда се приготви да даде заповед за спиране, но жената под дърветата вече беше изчезнала.

Същата вечер получи в стана си чиния с оризови сладки. Един оръженосец ги донесе и каза, че му ги дала някаква монахиня, която не казала името си.

— Много са вкусни — похвали ги Хидейоши, след като си взе две, въпреки че вече бе вечерял.

Докато казваше това, в очите му се появиха сълзи. По-късно наблюдателният младеж спомена пред пълководците за необичайното настроение на господаря си. Всички изглеждаха изненадани и явно не можеха дори да се догадят за причината той да се държи така. Тъгата му ги разтревожи, но веднага щом постави глава върху възглавницата, Хидейоши захърка шумно, както обикновено. Спа само четири часа. На сутринта стана и тръгна на път, преди още да се е развиделило. До, края на деня първото и второто поделение на войската бяха пристигнали в Гифу. Тук Хидейоши бе посрещнат от Шоню и сина му; в скоро време крепостта се препълни с хора от огромната войска.

Факли и огньове огряха нощното небе над река Нагара. Надалеч можеше да се видят как четвъртият и петият отряди продължават пътя си на изток през цялата нощ.

— Колко време мина! — възкликнаха в един глас Хидейоши и Шоню, веднага щом се зърнаха.

— Наистина се радвам, че вие и синът ви сте този път с мене. Не мога дори да ви опиша какво сте направили за мен с победата си при Инуяма. Не, дори аз бях впечатлен от бързината и ловкостта ви.

Хидейоши открито похвали заслугите на Шоню, а не каза нищо за неотдавнашното поражение на неговия зет. Въпреки че не стана дума за това обаче, Шоню бе засрамен от станалото. Явно много го притесняваше, че победата при Инуяма не може да изкупи понесената от Нагайоши загуба. Писмото, което Хидейоши му бе пратил по Бито Джинемон, изрично предупреждаваше да внимават с Иеясу, но просто дойде твърде късно.

Сега Шоню пръв заговори за станалото.

— Направо не зная как да се оправдая за нашето поражение. Всичко е заради глупостта на моя зет.

— Прекалено много се тревожите за това — отвърна засмян Хидейоши. — Такова нещо не подобава на онзи Икеда Шоню, когото познавам.

„Трябваше ли да упрекна Шоню или просто да оставя всичко настрана?“, запита се Хидейоши, когато се събуди на следващата сутрин. Оставаше обаче огромното предимство, че преди наближаващата битка той ще има в свои ръце крепостта Инуяма. Продължи отново и отново да благодари на Шоню за това постижение, и то не само за да го утеши.

На двадесет и пети бе обявена почивка и Хидейоши събра войската си на едно място. Сега тя наброяваше над осемдесет хиляди души.

Следващата сутрин напуснаха Гифу и на обед вече бяха в Унума, където господарят веднага нареди да направят през река Кисо плаващ мост от лодки. След това войската се разположи на стан за през нощта. На сутринта на двадесет и седми вдигнаха палатките и се отправиха към Инуяма. Хидейоши влезе в крепостта точно по пладне.