Ейджи Йошикава - Тайко

Сакичи добре разбираше причината господарят му да е неспокоен и не можеше скришом да не се забавлява.

След падането на Китаношо Хидейоши се грижеше за трите дъщери на Оичи, сякаш са негови собствени. При строежа на крепостта Осака нареди един малък и светъл вътрешен двор да бъде отделен заедно с околните помещения нарочно за тях. От време на време отиваше да посети и да си поиграе с момичетата, сякаш отглеждаше в златна клетка някакви редки птички.

— На какво се усмихвате, Сакичи? — сепна го Хидейоши.

Той самият обаче намираше всичко това за леко забавно. Явно Сакичи вече е разбрал всичко.

— Не, няма нищо. Другите задължения ме разсеяха и пропуснах да посетя стаите на трите княгини.

— Така ли? Е, нищо.

И Хидейоши бързо смени темата с друга.

— Докато пътувахте, какви слухове чухте покрай река Йодо и в Киото?

Винаги задаваше подобни въпроси, когато е пратил човек на някое по-отдалечено място.

— Навсякъде всички говореха само за война и нищо друго.

Като поразпита Сакичи по-подробно за настроенията в Киото и Осака, Хидейоши разбра, че според хората битката за властта нямало всъщност да се води между него и Нобуо, а между него и Иеясу. След смъртта на Нобунага мнозина сметнаха, че Хидейоши най-сетне ще въдвори мир, но сега страната отново бе разделена на две враждуващи половини и сърцата на японците се изпълваха с тревога при мисълта за големия сблъсък, който сигурно нямаше да остави никоя област незасегната.

Сакичи се оттегли и на негово място се появиха двама от военачалниците на Нива Нагахиде — Канамори Кинго и Хачия Йоритака. Хидейоши полагаше големи усилия да привлече Нива на своя страна, тъй като знаеше, че никак няма да е добре, ако го тласне в лагера на противниците. Освен че щеше да значи загуба на военна сила, такава постъпка на Нива щеше и да убеди хората, че правото е на страната на Нобуо и Иеясу. Между служителите на Нобунага този човек бе стоял по-долу само от Кацуие и се ползваше с голямо уважение като извънредно откровен и достоен мъж.

Сигурно бе, че Иеясу и Нобуо също опитват всички средства, за да накарат Нива да се присъедини към тях. Може би завладян в крайна сметка от въодушевлението на Хидейоши, Нива обаче прати Канамори и Хачия при него като първо подкрепление от север. Хидейоши се поуспокои, но още не беше напълно уверен в изхода.

Преди да мръкне, на три пъти пристигаха вестоносци с новини за положението в Исе. Хидейоши прочете писмата и лично разпита хората, нареди им да предадат устни отговори и докато ядеше вечерята си, издиктува и писма в отговор на получените.

В ъгъла на стаята имаше поставен голям сгъваем параван. На двете му крила със златна боя беше изрисувана карта на Япония. Хидейоши погледна натам и попита:

— Нищо ли още няма от Ечидзен? А какво стана с пратеника, когото пратих при Уесуги?

Докато служителите започнаха да се оправдават с голямото разстояние, господарят им пресметна нещо на пръсти. Беше пратил вестоносци при Кисо и Сатаке. Опитваше се да разпъне мрежата от свои съюзи надлъж и нашир през страната, която сега виждаше изрисувана на картата. Нравът на Хидейоши беше такъв, че той смяташе войната само за последно средство. За него от само себе си се разбираше, че изкуството на преговорите също е битка. Това изкуство обаче не се упражнява заради самото себе си, нито пък се корени във военна слабост. При Хидейоши съюзите се сключваха само след като тилът му е достатъчно подсигурен с оръжие и отрядите му са достатъчно силни. С Иеясу обаче до съюз така и не се стигна. Никой не знаеше за това, но дълго преди да се е стигнало до настоящото положение, Хидейоши прати в Хамамацу вестоносец със следното послание:

Ако си спомните за миналогодишната ми молба към Императора да Ви удостои с по-висок сан, ще разберете моите топли чувства към Вас. Има ли въобще причина да вдигаме оръжие един срещу друг? Цялата страна добре знае, че господарят Нобуо е надарен с посредствен ум. Колкото и да развявате знамето на дълга и да се опитвате да поддържате остатъците от рода Ода, никой няма да намери усилията Ви достойни за възхищение. В крайна сметка няма и да има полза и от сблъсъка между двама ни. Вие сте умен мъж. Успеем ли да се спогодим, ще прибавя към Вашите владения областите Овари и Мино.

Бъдещето на такива предложения зависи обаче от другата страна, а отговорът, който Хидейоши получи, бе определено отрицателен. Дори и след като прекъсна отношенията си с Нобуо, той въпреки това продължи да праща писма с още по-благоприятни условия, като се опитваше да убеди Иеясу. Посланиците обаче само си навличаха гнева на господаря и се връщаха съвсем обезсърчени.