Ейджи Йошикава - Тайко

— Как така? — възрази Нобуо. — Та празненството едва сега започва. В такава хубава пролетна нощ ще е срамота да си легнете рано.

Нобуо правеше всичко възможно да забавлява Иеясу добре, но истината бе, че госта го чакаше работа.

— Не, господарю Нобуо. Негово Височество не бива да пие повече саке — поне така сочи цветът на лицето му. Подайте чашата насам към нас.

Нобуо обаче не беше забелязал отегчението на своя почетен гост и настоятелността му беше предизвикана от погрешния начин, по който схвана сънливия поглед в очите на Иеясу. Прошепна нещо на служителите и плъзгащите се хартиени врати в дъното на залата бяха веднага изтикани настрана, за да се покажат музиканти и танцьори. За Иеясу тази гледка не беше особено забавна, но той с търпелив израз проявяваше от време на време интерес, позасмиваше се и когато представлението свърши, запляска с ръце.

Служителите му се възползваха от възможността да го дръпнат за ръкава и да му направят знак, че е време за лягане. В същия миг обаче под шумния звук на оркестъра се появи един комедиен артист.

— Тази вечер ще покажем на почитаемия гост едно представление Кабуки, играно наскоро в столицата…

Последва невероятен поток от думи. След това мъжът изпя въведението към пиесата, а друг един изпълнител го допълни с припев и с няколко мелодии от християнското богослужение, добили напоследък известност между местните господари в западните области. Свиреше на инструмент, подобен на виолата, използвана при църковни служби, а дрехите му бяха извезани със западна украса и поръбени с дантела — всичко това в чудесно съчетание с обичайно японско кимоно.

Зрителите бяха завладени от видяното. Явно онова, което се харесва на човека от простолюдието, доставяше удоволствие и на големите господари и самураите им.

— Господарю Нобуо, господарят Иеясу каза, че вече му се доспива — прошепна Окудайра на Нобуо, когото пиесата погълна напълно.

Домакинът бързо стана да изпрати своя гост и стигна с него чак до спалнята. Представлението Кабуки още не беше свършило и виолата, флейтите и барабаните продължаваха да се чуват.

На следващата сутрин Нобуо се събуди в извънредно ранен за него час и тръгна към покоите на Иеясу. Там го завари вече станал и да обсъжда някакъв въпрос със служителите си.

— А закуската на господаря Иеясу? — попита Нобуо.

Когато някой му отвърна, че закуската вече е минала, домакинът доби малко объркан вид.

В този миг един от самураите на стража в градината и някакъв войник от наблюдателната кула си подвикнаха, че в далечината нещо ставало. Това привлече вниманието и на Иеясу, и на Нобуо. Не след дълго се появи един самурай, който да извести какво се е случило.

— Далеч в небето на северозапад от известно време се вижда черен пушек. Първо помислихме, че може да е горски пожар, но мястото, откъдето се вдига димът, започна да се мести и след това се появиха и още няколко облака.

Нобуо сви рамене. Ако ставаше дума за югоизток, можеше да се сети за Исе или някое друго място, където да има сражение, но сега изражението му сочеше, че изобщо не разбира какво може да бъде.

— Не е ли това от посоката на Инуяма? — обади се Иеясу, който вече знаеше за смъртта на Накагава преди два дни.

Без да чака отговор, даде нареждане:

— Окудайра, идете да видите.

Окудайра се затича по коридора заедно със служителите на Нобуо и се изкачи на наблюдателницата.

По стъпките на хората, които почти веднага слязоха надолу, ясно пролича, че се е случило нещо много тревожно.

— Може да е от Хагуро, Гакуден или Инуяма, но при всички случаи — от тази околност — съобщи Окудайра.

Крепостта заприлича на врящ чайник. Навън вече се чуваше тръбенето на раковината, но повечето войници, които веднага се втурнаха да вземат оръжието си, така и не забелязаха, че наблизо е Иеясу.

Щом разбра, че пламъците със сигурност идват от Инуяма, той се разбърза по съвсем необичаен за него начин.

— Сега стана лошо! — извика.

Пришпори коня си в галоп и препусна на североизток, в посока към дима. Служителите го следваха от двете страни, като се опитваха да не изостават. От Кийосу до Комаки нямаше много път, както и оттам до Гакуден. От Гакуден до Хагуро пеш се стигаше за един час, накрая — от Хагуро до Инуяма разстоянието бе същото. Щом пристигнаха в Комаки, вече разбраха какво точно се е случило. В ранните утринни часове крепостта Инуяма е била превзета. Иеясу дръпна поводите на коня си и се втренчи в дима, който се издигаше на няколко места между Хагуро и околността на Инуяма.