Ейджи Йошикава - Тайко

— Това е, със сигурност — отбеляза с кимване Шоню и след това добави за похвала: — Добре сте се справили.

Като награда Сандзо получи няколко златни монети.

Почти не можеше да има съмнение, че сабята бе същата, която носеше Накагава Канемон, началникът на крепостта Инуяма. На ножницата беше изрисуван с лак неговият родов герб.

— Благодаря ви за щедростта, господарю — рече Сандзо и понечи да се оттегли, но Шоню му каза да почака.

Повика отново един от служителите си и накара да изсипят пред наемника толкова много пари, че трябваше да ги натоварят на гърба на кон. Докато Сандзо стоеше, зинал от изненада, едни чиновник се разпореди да увият монетите в няколко камъшени рогозки.

— Искам да свършите още нещо, Сандзо.

— Да, господарю.

— Описал съм всички подробности на трима от най-доверените ми служители. Искам да се преоблечете като керванджия, да натоварите парите на кон и да тръгнете след тези трима души.

— А накъде ще вървим?

— Не ме питайте.

— Да, господарю.

— Ако всичко мине успешно, ще ви направя мой самурай.

— Благодаря ви, господарю.

Сандзо беше дързък и безстрашен, но видът на огромното количество монети го стресна повече от този на локва кръв. Просна се отново по очи и почти прекалено старателно притисна чело към земята. Щом вдигна поглед, видя един приличен на селски самурай старец и двама набити младежи да товарят парите върху самара на коня.

Шоню и Юкисуке пиеха сутрешен чай в чайната. Макар да изглеждаше, че просто закусват заедно след дълга раздяла, те всъщност водеха таен разговор.

— Веднага тръгвам за Гифу — завърши накрая Юкисуке.

Щом излезе от стаята, той бързо нареди на своите служители да му приготвят коня. Възнамеряваше веднага да се върне в Гифу, но сега тези планове бяха за два-три дни отложени.

— И внимавай да не сбъркаш нещо утре вечер — предупреди го тихо Шоню.

Юкисуке кимна с разбиращо изражение. В очите на баща си обаче този дързък младеж още приличаше просто на дете.

На вечерта на следващия ден — тринадесето число от месеца — вече всички в крепостта Огаки знаеха какво е замислил Шоню и защо прати предишния ден сина си в Гифу.

Внезапно дойде нареждане за свикване на войската. Това бе голяма изненада дори за Шонювите служители.

Посред цялото объркване един от офицерите влезе в стаята на войниците от прислугата, където няколко млади самураи се суетяха оживено. Той предизвикателно завърза кожените връзки на ръкавиците си, погледна хладно към бойците и каза:

— Преди да е изгряло слънцето, вече ще сме превзели крепостта Инуяма.

Както и можеше да се очаква, единственото място, където не цареше объркване, бе стаята на върховния предводител — Шоню. Двамата с втория му син Терумаса пиеха саке, седнали бяха на походните си столчета и чакаха часа на заминаването.

Обикновено при потегляне в поход се надуваше раковина, развяваха се знамена и се биеха барабани, а отрядите преминаваха величествено през града под крепостта. Този път обаче конниците потеглиха на малки групи от по двама-трима, пехотинците останаха в първите и последните редици, знамената бяха свити, а пушките — скрити. Ако се сетеха да погледнат навън в омарата на пролетната нощ, градските жители сигурно биха се почудили какво става и никой не би си и помислил, че войниците тръгват в сражение.

Само на три часа път извън Огаки отрядите се събраха в строй и Шоню се обърна към тях с думите:

— Нека до изгрев-слънце да свършим с тази битка и да се приберем преди края на деня. Вървете колкото се може по-бързо.

Градът и крепостта Инуяма бяха право на отсрещния бряг по горното течение на река Кисо. Въздухът кънтеше от шума на водата, която се разбиваше в облите камъни и се плискаше по плитчините. В омарата луната, планините и водата приличаха на гледани през слюда. От брега се виждаше единствено мътната светлина на лампите отсреща.

— Слезте от седлата.

Шоню сам скочи от коня си и постави на брега своето походно столче.

— Господарят Юкисуке е дошъл навреме. Отрядите му са ето там — посочи един от служителите.

Шоню се изправи и погледна в посока нагоре по течението.

— Съгледвачите! — извика той веднага.

Един от мъжете изтича, за да провери кои са там. След съвсем кратко време към шестстотинте души на Икеда Шоню се присъедини отряд от още четири-петстотин. Очертанията на хилядата души се сляха като две рибни стада под водата.

Най-сетне след хората на Юкисуке се появи и Сандзо. Стражите, които охраняваха тила, го наобиколиха с копията си и го отведоха пред походното столче на Шоню.